Наглед професионалните тенисисти живеят мечтан живот, като пътуват из целия свят, биват настанени в най-луксозните хотели и имат възможността да се състезават за милионни наградни фондове, а затова дори не е нужно да си Джокович или Надал, тъй като загуба в първия кръг на тазгодишния Аустрелиън Оупън е в размерите на над 106 хиляди долара. Нещата обаче изглеждат толкова примамливо само на повърхността и тенисистите извън ATP тура водят истинска битка за оцеляване, докато евентуално пробият в топ 100.

Подобно е изживяването на новозеландския тенисист Киранпал Пану, който често е запитван от своите познати за неговия предполагаем лъскав живот като професионален атлет, само че реалностите са съвсем други и можем ясно да го разберем чрез разказа от първо лице на световния номер 575:

"Хората си правят грешни заключения от видяното по телевизията. Винаги съм се питал как биха реагирали, ако знаеха какъв живот водят по-голямата част от нас. През миналата година съм заработил около 7 хиляди долара от наградни фондове, докато разходите ми възлизат на над 34 хиляди долара. Гледам да заработвам допълнителни средства от треньорска дейност и обикновено споделям пътуванията си с други тенисисти. Трудно е да се считам за професионалист, след като дори не мога да осигуря собственото си препитание. Имам късмет, че родителите ми са в позиция да ми оказват достатъчна помощ, за да имам шанс да преследвам мечтата си.

Истината е, че наскоро дори се отказах от здравната си осигуровка, защото тя ми костваше 400 долара на месец и просто беше невъзможно да си я позволя. Постоянно си мисля как просто ще умолявам да не изпращат линейка, ако се нараня сериозно по време на някой мач и това ме кара да потъна от срам. Голяма част от нас имат странични професии и пропускат дадени надпревари, опитвайки се наистина да припечелят някакви средства и впоследствие евентуално да ги вложат в пътувания по турнирите.

Преди няколко години играех в квалификациите на "Фючърс" надпревара от най-ниското ниво и изпитвах сериозни болки в рамото, както и много голяма умора. Замислих се как бих заработил точно 6 долара, ако стисна зъби и спечеля срещата, което определено ми подейства демотивиращо и се запитах дали изобщо има смисъл да продължавам. Стотици играчи са в моето положение, но понякога парите не са най-важното нещо и искам да знам, че съм опитал всичко, за да сбъдна мечтата си да бъда професионален тенисист на най-високо ниво" - завършва Пану своя разказ.

Източник: ESPN

Форум - Дискусия на живо