Турнирът в Бризбейн
Обща информация
Бризбейн е град в Австралия и столицата на щата Куийнсленд. Градът има около 940 000 жители, а в околностите живеят около 1,73 млн. души.
Градът е кръстен на сър Томас Бризбейн (1773 – 1860) – британски офицер и колониален управител. Преди британската колонизация Бризбейн е известен сред местното племе на турбулите като,,Мееаан-джин“.
През 1823г. пък изследователят Джон Оксли открива така ценната за града река Бризбейн, която за съжаление причинява и 3 тежки наводнения във времето.
В днешни дни Бризбейн е един сравнително голям, но не особено населен град, което е и характерно за континента. Въпреки това той е изключително добре устроен и модернизиран, като предлага редица забавления, което го прави привлекателна туристическа дестинация. Тук можем да открием нещо за всеки от модерни шопинг центрове, арт галерии, луксозни реосторанти и нощни заведения до разходки с лодка или рафтинг по река Бризбейн. В града има и наличие на прекрасни природни пейзажи и богат животински свят, който може да бъде видян в местния зоопарк. Всичко това звучи прекрасно, но за нас главната цел на нашето виртуално пътуване си остава тенис турнира, и е време да вперим поглед изцяло към него.
История и любопитни факти
Сезон 2019 вече чука на вратата, а една от първите спирки за топ играчите е именно Бризбейн.
До 2009-та година този турнир не фигурира в тенис календара, като неговите предшественици са били съответно за мъжете надпреварата в Аделаида, а за жените – тази в Голд Коуст. Тези два турнира обаче не генерират желания интерес на обществеността и Австралийската Тенис Федерация започва мащабен проект, целящ да обедини двата турнира в едно, организирайки един неповторим суперподготвителен турнир за Откритото първенство на Австралия, а перфектната локация за осъществяването на тази идея е именно Бризбейн.
Турнирът изгрява на тенис небосклона с гръм и трясък през 2009-та година с увеличен награден фонд, участие на някои от най-добрите тенисисти в света и най-важното – пълни трибуни. Шампиони в първото издание са атрактивният чех Радек Щепанек и набиращата скорост тогава млада звезда на тениса – Виктория Азаренка. Оттогава насетне Бризбейн е предпочитана дестинация за тенис елита заради подходящите условия за аклиматизация, фактът, че се играе на същата твърда настилка и със същите топки като в Мелбърн, което е допълнително предимство, както и заради невероятната атмосфера, създавана от феновете и безбройните интересни инициативи, които им предлагат организаторите.
Турнирът има и специално място в сърцето на българския фен заради успеха тук на Григор Димитров отпреди две години, когато той победи последователно Стийв Джонсън, Никола Маю, Доминик Тийм, Милош Раонич и Кей Нишикори, завоювайки своята пета АТР титла и първа от два сезона насам.
Но какво да очакваме от тазгодишното издание на надпреварата?
АТР турнир
Макар и тазгодишното издание на турнира да е последно заради настъпващите промени в календара и навлизането на отборното първенство – АТР Къп, това далеч не означава, че класата на турнира ще пострада с нещо, а дори напротив – за поредна година се затвърждава.
Въпреки че надпреварата е от най-ниската категория – АТР 250, през този сезон тя може да се похвали с наличието на седем Топ 20 състезатели, което е рядкост дори за голяма част от турнирите от веригата АТР 500.
Да започнем от безспорно най-голямото име в турнира, а именно 17-кратния шампион от Големия Шлем Рафаел Надал. Рафа изпрати един страхотен сезон, в който ,,захапа“ поредния Ролан Гарос и прекара не малко седмици на върха на ранглистата. За съжаление обаче в края на годината отново контузиите съпътстваха испанеца, който не е записал официален двубой от загубата в Ню Йорк от Дел Потро. Въпреки това всички познаваме войнствения характер на Матадора и очакваме той да направи още едно от фантастичните си завръщания, а допълнителна мотивация за него ще са двете тежки петсетови поражения на крачка от титлата в Мелбърн съответно от Федерер и Чилич, така че испанецът определено ще е гладен за реванш през това австралийско лято.
Други имена на значими претенденти, които трябва да отличим, са тези на Нишикори, , Раонич, Кирьос, Димитров и Едмънд.
Кеи Нишикори има силни традиции на този турнир, а през миналата година постигна чудеса от храброст, започвайки от участия в Чалънджър тура и завършвайки годината с участие на Финалния Мастърс, така че със сигурност моментът е на страната на японеца; предстои да видим дали ще надгради.
Милош Раонич определено не е същият играч, който през 2016-та достигна до третата позиция в света, но да не забравяме физическите проблеми, които са главен виновник за иначе възходящото развитие, което търпеше канадеца. Раонич е постигнал именно едни от най-силните си резултати в тази част на годината, като може да се похвали с полуфинал на Аустрелиън Оупън и победи над Рафа Надал и Роджър Федерер точно в Бризбейн. С бомбастичния си сервис и все по-прецизна игра на мрежата (наложена в арсенала му малко изненадващо още преди три сезона от испанския клейкортър Карлос Моя) двуметровият канадец винаги трябва да бъде считан за заплаха.
Ник Кирьос е шампионът от миналия сезон. Кирьос е сочен от редица специалисти за един от най-големите таланти, който спортът е виждал, но бурният нрав на местния любимец и липсата на достатъчна отдаденост към спорта винаги е спирала Ник да се шлифова и да постигне резултатите, на които е способен. Освен това тенисистът с гръцко-малайзийски корени често страда и от контузии. Все пак добрата новина за симпатизантите на ексцентричната звезда е, че тези турнири са рано през сезона и Кирьос вероятно още няма да е изгубил интерес да се състезава и ще бъде в оптимална физическа кондиция. В годините Ник е показвал, че енергията от трибуните го захранва и винаги се е раздавал на родна земя. Ник е като бомба със закъснител, която не се знае кога ще гръмне. Дали бомбата ще гръмне в първия кръг или чак след финала предстои да разберем, а с прогнози за този образ не смеем да се наемем.
Стигаме и до Григор. Безспорно нашето момче изкара много разочароващи няколко месеца, но сега както той, така и ние можем да погледнем по-позитивно на нещата след като в бокса на Гришо е вече легендата Андре Агаси, който подобно на хасковлията е имал не малко спадове в кариерата си, но винаги е намирал пътя нагоре и спокойно чрез опита си може да предаде това умение на Григор. Дуото наред и с Дани Валверду се появи още в Париж, а ефектът беше мигновен, като Димитров след дълга суша записа победа не над кой да е, а именно – над Баутиста Агут, който винаги е костелив орех. Другата обнадеждаваща тенденция е, че представянето на Григор през януари месец е учудващо постоянно за неговите стандарти, а австралийският му поход през 2017-та, когато спечели в Бризбейн и беше толкова близо до първи финал на турнир от Шлема, завинаги ще остане в паметта на българския тенис фен. Пожелаваме на Григор един свеж рестарт и дубъл на титлата отпреди две години.
Кайл Едмънд е един играч, който бележи небивал възход през последните 12 месеца под ръководството на новия си шведски треньор Фредрик Розенгрен, и вече е един от постоянните членове на първите 20, както и първа ракета на Великобритания. След загубата си от Григор Димитров в Бризбейн, англичанинът с южноафрикански корени направи впечатляващ рейд до полуфиналите в Мелбърн печелейки няколко петсетови трилъри и отстранявайки именно Димитров на четвъртфиналите. В арсенала си Кайл разполага със солиден начален удар, изключително бърза ръка, както и топовен и много плосък форхенд, с който може да нанася множество щети на опонентите си. Определено това е един от тенисистите, който влиза с големи амбиции и високо вдигната глава в предстоящите турнири и можем да очакваме от него скоро и атака на световния Топ 10.
Като скрити фаворити можем да отличим набиращите скорост младоци Алекс Де Минор и Даниил Медведев, както и ,,пепеляшката“ на ЮС Оупън – местния любимец Джон Милман.
Де Минор започна пробива си в тура именно тук миналия сезон, като беше само на точка от класиране на финала. В последвалата седмица ,,Демонът“ надгради и достигна до финал на турнира в Сидни, в който даже имаше сет аванс. В играта на младежа можем да видим много качества, характерни за неговия ментор Лейтън Хюит като невероятно себераздаване и хъс за победа, майсторска контра игра и феноменална скорост и демараж, които могат да доведат до лудост и най-търпеливите състезатели.
Руснакът Медведев изпраща най-добрия си сезон, печелейки цели три титли, като една от тях дойде в Сидни, където на финала той отстрани именно Де Минор. Въпреки внушителния си ръст, Даниил покрива отлично корта и има един много добре изграден стил без определени слабости. Макар да не е от най-атрактивните състезатели, тенисът му е модерен и печеливш и именно тази изключително разумна игра може да му донесе много успехи.
Джон Милман е последният играч от тази група. ,,Мелничарят“ няколко пъти бе напът да спре с тениса и прекара предпоследния сезон предимно като анализатор. Все пак страстта на Джон към тениса надделява и той си дава един последен шанс, а резултатите са повече от впечатляващи, като черешката на тортата е успехът му на Артър Аш над Роджър Федерер. Дали приказката на скромния австралиец ще продължи предстои да разберем.
Последната група, на която ще обърнем по-разширено внимание е тази на ,,завръщащите се“
Към нея спадат добре познатите ни Анди Мъри и Жо-Вилфред Цонга, които най-сетне са готови за битки след принудителната пауза, която им се наложи да вземат, и със сигурност са гладни за нови победи. И двамата имат отлични традиции в тази част на света, като могат да се похвалят с достигането до финал в Мелбърн, а шотландецът е и бивш шампион точно в Бризбейн.
Както виждаме претендентите са много, а титлата е само една, така че се подгответе за един много завързан турнир при мъжете, в който няма гаранции за когото и да било от фаворитите, било то и да са 17-кратни шампиони от Шлема. Стартът ще бъде даден в новогодишната нощ, така че грабвайте шампанското и се настанявайте удобно пред екрана за едно магическо тенис преживяване.
WTA турнир
При жените ситуацията е дори още по-заплетена, като имаме седем членки на Топ 10, дължащ се на високия ранг на надпреварата – Premier.
Сред този ,,звездопад“ можем да отличим присъствието на най-прясната шампионка от турнирите от Големия Шлем – Наоми Осака, която, по подобие на своя идол Серина Уилямс, показва една безпощадна силова игра и мачка наред съперничките си. Все пак за разлика от Рина, която често изпада в състояние на нервни изблици, японката печели симпатиите на феновете освен с играта си и с изключително скромното си поведение.
Тук са и миналогодишната шампионка Елина Свитолина, която спечели и Финалния Мастърс за сезона в Сингапур, както и ,,кралицата на асовете“ Каролина Плишкова, които все още нямат завоюван трофей от Шлема и надпреварата в Бризбейн може да им послужи като един чудесен своеобразен трамплин за атака на купата в Мелбърн.
Наличието на шампионките от шлема обаче не се свежда само до Осака. Петра Квитова и Слоун Стивънс също са в борбата за трофея. Чешката левичарка показа невероятна сила на духа, като само няколко месеца след като бе нападната с нож в собствения си дом се завърна победоносно на кортовете, а самата тя каза, че случилото се я е направило по-силна духом, което означава, че ще бъде трудно сломена от която и да е съперничка. Стивънс, от друга страна, след ужасяващ старт на сезон 2018, съпътстван от поредица от загуби, успя да се съвземе за любимите си турнири в Щатите, но както там, така и в Париж записа някои болезнени загуби в решаващите фази на турнирите и със сигурност ще иска да преобърне статуквото.
Към имената на претендентките можем да добавим младата звезда на руския тенис Дария Касаткина, опитната Йоанна Конта, както и една от глътките свеж въздух в WTA – Карла Суарес Наваро, нравеща се с едноръкия си бекхенд и изключително техничен стил на игра.
Както винаги в дамските турнири конкуренцията е много оспорвана и всичко е възможно, като потвърждение на думите ни е това, че през 2018-та имахме четири различни шампионки в турнирите от Шлема. Да си пожелаем поредната непредвидима надпревара, изпълнена с качествен тенис, а нашата представителка Виктория Томова, която започва от квалификациите, да ни даде поводи за гордост.