Григор Димитров, талантливият, но непостоянен член на генерация, която категорично е засенчена от Роджър едерер, Рафаел Надал и Новак Джокович. Той бе в позиция, от която да изпълни мечтания пробив през 2017-а, след като започна сезона със 17 победи от 18 мача, включително и три успеха над представителите от Топ 10. Играейки най-добрия тенис в живота си, който като стил наподобява толкова много онзи на Федерер, Димитров спечели титлите в Бризбейн и София, направи страхотна битка с Рафа Надал на полуфиналите в Австралия и след това... сякаш падна от висока скала.

Българинът, който кръжи около елитната десетка вече няколко години, като успя да влезе в нея за кратко, достигайки до рекордната осма позиция, загуби изненадващо от 58-ия квалификант Ян-Ленард Щруф на старта в Монте Карло. Преди това той отстъпи на 385-ия ветеран Томи Робредо в Маракеш. Малко по-рано бе шамаросан и във втория кръг на "Мастърс 1000" в Маями от 158-ия Гуидо Пея. В последните си шест мача той има 5 поражения. А в четирите турнира, в които игра след Ротердам не успя да стигне до четвъртфиналите.

Едно е сигурно - Димитров притежава всички умения, за да достигне до мечтан трофей от Големия шлем. Но тенисът, освен чисто технически спорт, е и такъв, който изисква психическа устойчивост. Мачове като този с Щруф Григор ясно показват, че изпитва остра нужда да подобри своята.

Някои професионалисти достигат пика си в по-късен етап от кариерите им. Стан Вавринка е такъв пример, печелейки първата от трите си титли от Шлема на 28 години. Това означава, че пред българина (25) има достатъчно време. Но успехът ще дойде само тогава, когато той реши ребусите в главата си.

Лара Уагнър, Deadspin - превод "Тема спорт"

Форум - Дискусия на живо