Стан Вавринка е сред любимците на тенис феновете, а това далеч не е случайно. Швейцарецът притежава изключително експлозивен стил на игра, а бекхендът му с една ръка е повод за завист от страна на много негови колеги, които го определят за един от най-добрите и ефективни удари в играта. За съжаление, трикратният шампион от Шлема трябваше да премине през серия от изпитания през миналия сезон, в който изигра едва шест мача и премина през две оперативни намеси в областта на коляното. Все пак 37-годишният състезател намери сили да се завърне на корта през тази пролет, макар че вече се намира извън топ 200 на света. Досега Стан е записвал последователни успехи само на една надпревара, откакто е обратно в Тура, а самият той разкри как до неотдавна е мислел да прекрати своята кариера:

"Истината е, че мислех за отказване по това време през миналия сезон. Чудех се дали някога изобщо ще играя на Уимбълдън. Подложих се на първата операция през миналия март, като по план трябваше да подновя състезателна дейност след само няколко седмици. Не след дълго научих, че ще бъде нужна още една интервенция. Тогава разбрах как ми предстои да отсъствам с месеци от кортовете. Знаех колко болезнена ще бъде рехабилитацията, а освен това щях да бъда на 37 години и никога повече няма да бъда същия тенисист.

Правил съм го и преди, когато през 2017-а година играех с много сериозна болка в коляното на Ролан Гарос, докато на Уимбълдън изобщо не можех да ходя. Предстоеше ми сериозна операция. Трябваше да заменят част от костта. Впоследствие прекарвах по над 5 часа в рехабилитационния център. Доскоро бях номер четири в света, а изведнъж бях принуден едвам да се придвижвам с помощта на патерици. Най-лошата част е свързана с липсата на значителен прогрес. Обикновено можеш лесно да забележиш напредъка, щом става въпрос за нормалните упражнения във фитнеса. Нещата не стоят така с рехабилитацията, при която нещата се случват много бавно. Накрая се прибираш изтощен, за да пуснеш телевизора и да видиш как твоите конкуренти тичат с лекота из целия корт. Всичко това е много трудно от психологическа гледна точка.

Тези обстоятелства не ме спряха и исках отново да опитам. В крайна сметка успях да достигна до четвъртфиналите на Ролан Гарос около 2 години по-късно. Вече не бях толкова добър, ала изпитвах истинско щастие. Тогава дойдоха последните ми травми и съмненията ме обзеха с огромна сила. Тялото ми се възстановяваше все по-зле. Последната ми операция се състоя през миналия юни, а до декември изобщо не можех да ходя нормално и започнах да си задавам въпроси.

Питах се дали някога ще мога да тичам отново, има ли смисъл да продължавам и искам ли наистина отново да стъпя на корта. Осъзнавах напълно, че никога повече няма да играя най-добрия си тенис и колко много кръв, пот и сълзи ще ми коства евентуален опит за завръщане в тениса.

Най-големият ми талант е нестихващото ми желание да работя здраво. Още от дете обичам физическата и ментална умора. Разбира се, не е като да не ми носи удоволствие да направя ас или да завърша топката по правата, но има нещо красиво в това да се тласкаш до собствения си лимит" - завърши откровението си някогашният номер 3 в света.

Ето как да гледате БЕЗПЛАТНО всички тенис мачове