Вижте пресконференцията на Стан Вавринка след победата му във финала на Откритото първенство на САЩ. Той говори както за емоциите около финала, така и за кариерата и бъдещите си планове.

Каква е стойността на този успех, още повече постигнат срещу съперник като Новак Джокович?
- Това бяха две невероятни седмици. Изкарах толкова дълго време на корта. Знаех, че ще е много трудно, защото срещу мен е най-добрият в света, който винаги те кара да играеш на предела. Затова и опитах да съм агресивен от първата точка. Беше трудно не само като игра, но и чисто психологически. Трябваше да съм на неговото ниво. Да не показвам много емоции, както и болка, или пък схващания. Страдах на корта, но сега съм щастлив и горд с постигнатото.

Той каза след мача, че си бил по-смел. Доколко това има връзка с победата?
- Със сигурност има, но това не е тайна. Ако искаш да биеш най-добрия, трябва да вложиш всичко. Трябва да приемеш, че ще страдаш и дори да се насладиш на страданието. Този турнир е най-болезненият психически и физически за мен в цялата ми кариера. Още в началото на мача се чувствах уморен. В третия сет вече получих и схващания, а в четвъртия умирах от болка. Най-важното обаче бе това, което и с Магнус (Норман) говорехме преди мача, да не покажа никаква емоция. Да дам всичко и да продължа да се боря, докато спечеля.

Вие сякаш преизпълнихте мечтата с тази трета титла. Мислите ли за кариерен Голям шлем?
- Искате да кажете догодина да се фокусирам само на "Уимбълдън"? Нямам план. Единственият такъв е да се притисна до ръба, за да дам максимума, на който съм способен. Не е достатъчно просто да си кажа -добре, излизам и печеля титлата. Всеки ден влагам огромни усилия. Мисля, че резултатите идват вследствие на това, че се опитвам да се подобрявам и да ставам по-силен. Имам невероятен екип до себе си, който ме изстисква всеки ден. Тази година играя много по-добре от миналата. Никога не бях мечтал да спечеля титла от Шлема, докато това не стана в Австралия. Това ми изглеждаше тогава толкова далеч. Така бе и сега - пристигнах тук без цели, просто излизах със съзнанието, че мога да победя съперника си. Дори и днес. Но не гледам в началото на турнира жребия и да си кажа -добре, този ще го спечелиш.

Странно е как се преобразявате във финали, играейки срещу №1 в света. Защо не ви се получава и в другите мачове?
- Мисля, че просто набирам увереност поетапно. На Голям шлем срещите са през два дни, в 5 сета и имаш малко повече време да поправиш грешките си. Това се случва с мен. Не играя най-добрия си тенис в първия кръг, но се опитвам да се подобрявам. Така трупам и увереност в силите си. И когато достигна финала, знам, че съм готов да спечеля. Сега, преди този двубой, бях наистина много нервен повече от всякога. Буквално треперех в съблекалнята. Когато обсъждахме последните детайли с Магнус, 5 минути преди началото, започнах да плача. Тресях се от напрежение. Но единственото, в което бях сигурен, е, че играта ми е тук. Физически бях готов. Просто трябваше да дам най-доброто и тогава да имам шанс за успех. Това се и случи след първите няколко гейма. Повярвах си и влязох в ритъма. Бях фокусиран само върху случващото се на корта, а не това, което би могло да стане.

Преди 8 години, падахте в Ню Йорк с два сета от момче на име Чипола. Какво си мислехте по онова време - ще вляза в Топ 10, в Топ 20?
- Кариерата ми винаги се е развивала плавно. Стъпка по стъпка. Исках да съм професионален тенисист, а това означава да живея със страстта си от спорта. После да вляза в Топ 100, после 50... Не съм започнал да играя с мисълта да бъда №1 или да спечеля титла от Шлема. Просто исках да се докарам до лимита си. Това означава, когато се оттегля, да не съжалявам за нищо. Не искам да се връщам към миналото и да си казвам "защо не тренира повече? Защо не направи нещо повече?". Просто да се докарам до предела и да видя къде е той.

Казахте, че няма да се фокусирате върху това да спечелите на "Уимбълдън". Какви са шансовете ви там?
- Все още е доста далеч. Не искам да мисля за „Уимбълдън" сега. Мога да дам най-доброто от себе и на трева, но в момента не съм минавал 1/4-финалите. Има много по-добри тенисисти от мен на тази настилка. Опитвам се да се подобря и да намеря решението. Надявам се, че и това ще се случи.

Споменахте, че сте треперели и плачели преди финала. Това ли бе най-нервният ви мач? И защо сега, а не в Париж или Мелбърн?
- Чувствал съм се по подобен начин във Франция. Така беше, защото не исках да загубя. Това е единствената причина. Усещах невероятно напрежение след полуфинала. В същото време се чувствах невероятно щастлив в събота. Но сутринта отново се завърна тази "треска". Не искам да стигна до мача за титлата и да го загубя, това е.

Винаги сте отричали да се чувствате като част от Голямата четворка...
- Защото не съм.

Новак Джокович обаче каза, че вече няма такава, а има Голяма петица. Там ли сте?
- Новак винаги е бил много мил с мен. Обичам го. Той е добър приятел. Винаги говори хубави неща за мен. Наистина съм далеч от Голямата четворка. Вижте турнирите, които са спечелили, колко дълго са на най-високо ниво. Да, аз имам три титли от Шлема, но колко Мастърса има Мъри? Те са там от 10 години. Не просто печелят, но винаги са на полуфинали, на финали. Затова аз не съм част от тях. И не искам. Няма две мнения по въпроса. Но се опитвам да постигна най-доброто в кариерата си. Много съм щастлив с резултатите си. Горд съм, че съм спечелил три Шлема. Никога не съм и мечтал за нещо подобно.

Световният връх цел ли е пред вас?
-Не.

Какво трябва да направите, за да го постигнете?
- Най-доброто ми класиране е №3. Просто е. Много съм далеч дори от мисълта да стана №1. Вижте Новак - той печели два или три турнира от Шлема на година и минимум по пет Мастърса. Печели всичко или винаги е на финал. Аз печеля 4 турнира на година и съм доволен. Невероятно е, за мен е огромно постижение. Но съм много далеч от това да съм №1.

"Тема спорт"

Форум - Дискусия на живо