Вечното дерби на тениса

Преди ерата на Голямата тройка мачът между Андре Агаси и Борис Бекер беше наричан от мнозина "вечното дерби на тениса". Дори последният двубой на тези бляскави актьори на световната тенис сцена на финала на "Салем Оупън" в Хонгконг, в който американецът победи, пак бе неувяхващото дерби, което толкова години спираше дъха на зрителите.

Историята на двамата вечни съперници, мразещи се като бойни петли, е удивителна. Все пак се забеляза известно помъдряване, идващо с възрастта, което ги помири на финалната права на техните кариери.

Дългогодишната борба за надмощие на работното им място и надпреварата за симпатиите на една публика, за която може да се каже, че беше целият свят, отстъпи за първи път място за помирението. На демонстративния им мач в ЮАР в края на 1997 г., за която Бекер и Агаси бяха поканени от тогавашния президент Нелсън Мандела, семействата им се посближиха. През 1998 г. Борис води Агаси на октомврийския празник на бирата в Мюнхен и снимки на двамата, опрели халби една в друга, обикалят земята, набирайки огромна популярност. Андре дори си слага филцова тиролска шапка. Отказва обаче да обуе, предложените му от Бекер, кожени панталони с презрамки с мотива: "Ако ме видят с това вкъщи, ще ме разстрелят".

Само няколко години по-рано - през 1995 г., отношенията между тях са ледени. "Бай-бай, Борис", кънтеше в ушите на победената германска звезда викът на холивудската звезда Брук Шийлдс - тогавашна спътница в живата на Агаси, когато през септември след 187-минутна драма Бекер загуби от американеца във Флашинг Медоу. Злорадият вик бе кулминацията, с която се запомни изпълненият с вражда полуфинален мач в Ню Йорк.

Напрежение още в началото на Откритото първенство на САЩ създаде друг обиден жест на холивудската красавица. Тъй като Шийлдс непременно искаше да седне в ложата на най-показваната от телевизията част от трибуните, две минути преди началото на мача роднините на Бекер трябваше да станат от нея и да се преместят.

Още преди това обаче Борис сам беше налял масло в огъня с приказките си за "опасното влияние", което имала върху професионалния тенис фирмата производител на спортна екипировка "Найки". Големият печеливш от нейните "машинации" е Агаси, казва по това време германецът: "Дават му винаги най-добрите часове, играе винаги на Централния корт и е фаворизиран пред всички други тенисисти". Бекер твърди, че не само той не понася Агаси заради поведението му на шоумен: "Андре въобще не е обичан от играчите и все повече се самоизолира".

Уимбълдън'95 е кулминацията на личната война между двамата големи шампиони. Първите три мача между тях са спечелени от Бекер в края на 80-те госини, но след това Агаси влиза в серия от осем поредни успеха. И на полуфинала в Лондон при резултат 2:6 и 1:4 изглеждаше, че нещата за Борис отиват към провал. Но в един от най-авантюристичните догонващи спринтове в своята кариера русокосият тенисист успява по блестящ, удивил света, начин да спечели една от най-сладките си победи. След края на двубоя Бекер казва следното:

"Върнах се в играта от абсолютното нищо след унижение, каквото никога по-рано не бях преживявал".

По-късно след поражението си на финала, което претърпява от Сампрас, германецът продължава с нападките по адрес на Андре Агаси: "Андре не е златното момче на тениса, за каквото го мислят всички".

Той не се сдържа да се подиграе на американеца дори заради широките бермуди, с които той играе: "С подобно нещо никога няма да облека сина си".

Отговорът на Агаси е изненадващо мек: "Цял живот съм уважавал Бекер и изведнъж такива приказки..."

Само за няколко години обаче войната между тях утихва, а след финала в Хонгконг сякаш е сключено и примирие. И двамата заявяват, че е "великолепно", че са имали възможността да премерят сили още веднъж.