Изминаха 20 години, откакто Йелена Докич достигна до единствения си полуфинал на Уимбълдън. Там тя губи от Линдзи Дейвънпорт в два сета, но успехът й е забележителен. Докич се представя отлично в Лондон и през 1999 г., когато постига изненадваща победа над Мартина Хингис, която е действащата номер 1 по това време. Сръбкинята определено е доволна от постижението си, ала не намира баща си в бокса, след като срещата е приключила.


Тя успява да се свърже с него по телефона, за да чуе поредната му пиянска тирада по нейн адрес:

"Ти си една жалка безнадеждна крава". Дамир Докич дори отказва да я върне в техния хотел наблизо. Изведнъж този миг се превръща в кошмар за Йелена. Тя е напълно сама, хлипайки на диван в салона на играчите, като чистачът безизразно й казва, че не може да остане за през нощта. Единствено намесата на един от главните съдии, осигурява подслон за младото момиче във въпросната вечер.

"Преживях наистина много в борбите с баща си и бях близо до отказването. Мислех да се самоубия. Бях подложена на постоянно насилие и тормоз, но винаги исках да намеря изход. Вярвах, че мога да намеря решение и се борех за един по-добър живот."

Докич изглежда е постигнала целта си, защото в момента е мотивационен говорител и коментатор в Австралия, където емигрира заради войната в бивша Югославия, когато е на 11-годишна възраст. Тази травма обезобразява живота й завинаги, тъй като вижда мъртво тяло, носещо се по река Драва.

„Гледам да оставя зад гърба си тези изживявания и да се радвам на малките неща. Обожавам например да пия кафе на плажа, това е спасително ми кътче щастие"

Мъките на състезателката наистина добиват колосални размери през годините, а бащинските й нервни изблици са толкова чести, че Дамир става почти карикатура за медиите.

След една от ранните победи на Йелена през 2000 г., той счупва репортерски телефон и започва да крещи: "Кралицата е за демокрация, всичко останало в тази страна е фашистко". Малко от нейните мачове протичаха без негови изригвания и Дамир се сдоби с прозивището „Татко от ада“.


Докич-старши обаче никога не е бил просто някакъв ексцентрик. Той е един порочен, манипулативен насилник, който превръща живота на дъщеря си в истински ужас. Навремето тя е трябвало да го защитава публично, за да не се сблъсква с ужасни последици. Сега тя се ядосва колко цинично е управлял живота й:

"Винаги е бил такъв. Щом хванах ракетата, той беше обсебен от мен. Никой не спираше да мисли за секунда дали е безопасно да се прибирам с този човек. Аз още бях само дете".

Кадри от август 2000 г., показват синини върху краката на тенисистката, а самата тя прави разкрития в своята автобиография:

"Той стискаше ръка в юмрук и ме удряше. Друг път ме караше да стоя неподвижно, след което ме риташе в пищяла с обувки с остри токчета, които специално си слагаше. Когато виках от болка, той ме връщаше в начално положение и ситуацията се повтаряше."

Самата книга се оказва истински тест за Докич. Тя иска да вкара всяка една ужасяваща подробност в мемоарите си. За нея е истинско емоционално изпитание да се връща към тези спомени и препрочита изказаното над 10 пъти, но все пак намира сили да го публикува.

Как може страданието на Докич, звезда в международен спорт, да продължи толкова дълго? Главната причина е, че Йелена е прикривала случващото се от околните, за да не пострада още по-сериозно. Нейната партньорка на двойки, е забелязвала белезите по тялото й, ала сръбкинята е заявявала, че се чувства чудесно и нищо й няма.

Докич постоянно се е стремяла да избяга от  баща си, но той щеше да я намери и на края на света. Тенисистката успява да заживее с първото си сериозно гадже, което е пилот във Формула 1, само че сянката на Дамир отново я поглъща. Той анулира нейната кредитна карта и я оставя без нито пени. Това се случва, тъй като Докич-старши има пълни права над сумите спечелени от неговата дъщеря, а парите определено са фикс идея за него.


Постепенно отчаянието обхваща Докич и формата й се сгромолясва, като Дамир непрестанно й изпраща съобщения, в които я набеждава, че е изоставила семейството си.

Така в един мрачен ден, тя излиза на балкона на апартамента си на 30-ти етаж в Монте Карло, възнамерявайки да сложи край на живота си. Докич дори си е представяла как падането ще й донесе избавлението и спокойствието, за което е жадувала толкова дълго.

"Изпаднах в наистина лоша депресия заради него, но исках да спася отношенията ни. Много ми беше трудно да повярвам, че някой може да бъде такъв, какъвто е той. Баща ми нямаше никакви угризения, смяташе, че е направил всичко както трябва и би го повторил. Трудно е да се отделиш от семейството си".

Докич постига много през кратката си кариера, като достига до номер 4 в световната ранглиста. Сръбкинята е убедена,че би могла да достигне до много по-сериозни резултати, ако е водила нормален начин на живот. Липсата на подкрепа от близките е това, което я е наранило най-много през годините и вярва, че нещата биха могли да бъдат много различни при други обстоятелства.

Йелена всъщност винаги се е имала за аутсайдер. Като дете тя е искала да се премести в академия в Германия, но визата й е била отказана. Все пак тя си проправя път към високите етажи на спорта поради безспорните си качества, само че винаги се е чувствала извергната и не е намерила истински приятели в Тура.

В момента тя няма никакъв контакт с баща си и е убедена, че за него е била просто финансов инструмент.

"Той никога няма да се промени. Нямам нито време, нито енергия за хората, които нямат семейна принадлежност или място в сърцето си за любов. По-добре е нещата да стоят по този начин. Негодувам за това, че ми излагаше пред всички. Майка ми също е страдала от неговите състояния, ала не правеше опити да ме защити почти никога.

Докич най-накрая е победила демоните си, наслаждавайки се на стабилността, която царува в живота й с Тин Бикич. Двойката съпрузи води спокоен живот, но Йелена все още се притеснява да има собствени деца поради всичко изживяно в миналото. Тя се надява никой да не попада в нейното положение, а ако в тенис средите това се повтори, то Докич е сигурна, че този път няма да се стига до такива ексцесии и нещата ще бъдат бързо потушени.



 

Форум - Дискусия на живо