Роджър Федерер украсява априлския брой на популярното модно списание GQ. За специална фотосесия той дори води екипа на изданието в една от къщите си - в швейцарските Алпи.

Но кога Федерер ще каже "стоп"? И дали въобще това се очертава на хоризонта, пита се авторът Роузкранс Болдуин. Според него на Australian Open сме видели Федерер в ново лице - големият шампион е доказал, че може да печели и в ролята на категоричен аутсайдер.

А всичко случило се през януари, дойде след шест месеца извън игра заради травма в коляното - най-дългото отсъствие на швейцареца през кариерата му. Ето защо бившият №1 определя успеха като "вероятно най-специалния" през годините. А този триумф, за да е пълна магията, бе реализиран срещу най-големият му опонент през годините, Рафаел Надал, и то на една от основните тенис сцени в света изобщо.

Федерер споделя и някои лични неща за себе си. Оказва се, че големият тенисист има страх от коне, а освен това е доста сприхав, когато някой закъснява за среща. Той също така не може да си представи как има хора, които заспиват по време на филми. Вeчерта преди финала в Мелбърн с Надал той и семейството му са гледали един от отличените с "Оскар" филми - "Лъв: Стъпки към дома". "В неговия край бях емоционално изтощен. Помислих си - как ще се справя, утре се очертава да бъде не по-малко емоционален ден," шегува се Федерер.

Той също така хвали "La La Land", но не му се е понравил краят, тъй като предпочитал щастливи завършеци.

"Никога не съм очаквал да постигна толкова. Тенисът ми осигури възможност да спечеля толкова много и съм наистина благодарен. Случилото се в последните години разшири хоризонта ми. Ако не бях тенисист, щях да водя нормален живот в Базел, на стандартна работа. Щях да имам много по-малки перспективи.

"С времето добиваш по-ясна визия. По-спокоен си. Понякога дори желаеш успеха по-силно, защото знаеш че времето не е на твоя страна," отчита Федерер след първия си триумф в Големия шлем от пет сезона насам.

Отвъд кариерата Федерер държи изключително много на семейството си. Съпругата му Мирка е главната опора до него. Тя също е била тенисистка и двамата са заедно от 2000-а година. "Ето ни сега 17 години по-късно, постигнахме всичко заедно," отчита Федерер, който е много близък и с родителите си. Маестрото си има и "второ семейство" - това е екипът, който се грижи за подготовката и множеството други дейности около него.

Федерер не твърди, че тенисът е бил в кръвта му от самото начало и тръпката се е появила впоследствие. Един от първите знакови моменти за него е през 2001-а, когато на 19 години надиграва Пийт Сампрас на Уимбълдън след пет сета. "Това бе първото ми участие на Централния корт на Уимбълдън. Първият и последният случай да се изправя срещу Пийт. Бях само на 19 и си казах, "О, Боже. Извън студената зала край швейцарските хълмове, на които тренирах, има толкова неща. Осъзнах, че искам да се върна на този корт. Исках да играя с тези играчи постоянно, предпочитах големите кортове... и всичко доби смисъл. Ето защо се подлагаш на всички тези тежки изпитания и лишения. Започнах да разбирам важността на всеки един детайл. Просто защото това прави разлика."

На Откритото първенство на Австралия феновете определено бяха носталгично настроени. И ако Федерер не срещна повече своя идол Сампрас, то за пореден път видяхме битка между него и Рафаел Надал. В момента, когато и двамата вече са над 30-годишна възраст, а в допълнение при дамите финалната битка противопостави две титулувани ветеранки - сестрите Уилямс. Всъщност това каре за последно бе достигало до финалите на турнир от Големия шлем през 2008-а на Уимбълдън.

През годините съперничеството Федерер-Надал донесе на феновете епични битки, при които Надал попречи на Федерер много по-рано в кариерата си да заслужи статута на най-успешен състезател. Преди финала в Мелбърн Федерер изоставаше с 2:9 в сблъсъците помежду им на състезания от Големия шлем и определено бе удобен момент за него да вземе реванш от един от малкото опоненти срещу, които има какво да доказва.

А двубоят си заслужаваше. Закономерно той отчете рекорден зрителски интерес като 4,5 милиона зрители са го гледали пряко в Австралия, а още 11 милиона в Европа.

Федерер си спомня двубоя точка по точка - подобно на много играчи, паметта му е с почти фотографска точност. Един от ключовите аспекти бе свързан с неговия плосък бекхенд, който през годините бе смятан за основната му слабост спрямо отскачащите високо топки на Надал. За Федерер е много по-трудно да генерира нужната сила за разлика от изпълняващите го с две ръце състезатели като Андре Агаси, Кей Нишикори или самият Надал. Но Федерер съумя да намери нужните пролуки в играта на опонента си.

Но къде той поставя този успех наред с другите си бляскави постижения? Триумфът на "Ролан Гарос" 2009 се откроява. Тогава той завоюва кариерния си Голям шлем и се изравни с Пийт Сампрас и неговите 14 трофея. Последва финална победа над Анди Родик на Уимбълдън, а през същото лято се родиха първите му деца - Мирка го дари с близначки. Определено магическо лято.

Федерер споделя и някои много лични неща. Като подрастващ той е имал своите идоли - в спалнята си е слагал плакати на Шакил О`Нийл, Майкъл Джордан, Стефан Едберг, Борис Бекер. А на вратата е била и Памела Андерсън.

В заключение Федерер признава, че тръпката не е изчезнала и все още му се иска да продължава да се състезава. Той не се е уморил да пътува и да бъде далеч от дома, тъй като е щастлив да се занимава с нещото, което обича.