Ахилесовата пета на топ тенисистите

За постигането на успех в мъжкия тенис е нужно да притежаваш набор от качества - от чисто физически до психологическа устойчивост и шампионски дух. Всъщност, дори и най-добрите в света имат своите недостатъци. А какви са те при мъжкия топ 5?

5. Рафаел Надал

Испанецът винаги е градил играта си върху отбраната и удивителното покриване на целия корт. Тази тактика може да му е донесла много титли от Големия шлем, но тя е успешна само когато си най-бързоногият играч на планетата. С възрастта това се променя и този момент настъпи. Играта на Надал е построена върху естествените му заложби - неговата изключителна скорост и желание да тренира по-усилено от останалите. Надал винаги е имал проблем със степента на агресивност в играта си - да усети точния момент да нанесе завършващ удар вместо просто да вкара своя класически форхенд с много топспин, след което да чака опонентът да сбърка. Сега, тази слабост е съчетана с по-бавните крака, а оттам страда и увереността му. И, ако преди проблемите му се изчерпваха до липсата на агресивност, сега почти всичко в действията му е нестабилно. Рафа има умението да се измъква от всяка тежка ситуация, но след кариера изпълнена с контузии, остава да видим дали ще има нужното време да го стори пак, преди годините да си кажат думата.

4. Стан Вавринка

Големият пробив на Стан Вавринка в тенис елита се дължи на един драстично подобрен елемент - форхендът му. Притежателят на най-впечатляващия бекхенд, бе популярен с множеството си пропуски от форхенд. След продължителна работа със сегашния си треньор Магнус Норман, Вавринка съумя да триумфира в два турнира от Големия шлем. Сега му остава да подобри и друг фундаментален елемент - да бъде по-постоянен в представянето си. Да, той спечели две титли от Големия шлем, но в същото време нерядко губи в ранни фази на различни турнири. Нужно му е да бъде по-стабилен в изявите си както го правят останалите от топ 5.

3. Анди Мъри

Мъри често е подценяван, но истината е, че той "уцели" доста неподходящо време с може би най-тежката конкуренция в историята на мъжкия тенис. И въпреки всичко шотландецът има до момента осем финала в Големия шлем. От тях той спечели само в два случая. Това говори за психологическата му нестабилност, която бележи кариерата му като цяло. Очевидно е, че не може да се пребори с емоциите на корта и това е видно от езика на тялото му в решителните моменти. Забелязва се и неумението му да се фокусира, когато най-много се нуждае от това. Мъри също така не е достатъчно добър с втория си сервис. Често, намирайки се под напрежение, праща доста неубедителни начални удари. Ако първият му сервис е най-мощният сред топ 4, то вторият му е най-слабият. И логично става обект на постоянни атаки.

2. Роджър Федерер

Федерер изпълнява всичко с присъщата си изящност и лекота. Плавни движения, светкавични минаващи удари, умно използвани лобове и безпощадни изпълнения над глава. И колкото да е красив за наблюдаване бекхендът му с една ръка, то от тази страна той допуска и сериозен брой необясними грешки. През цялата си кариера швейцарецът е имал затруднения с постоянството си от този удар. В много мачове е работел добре, но при проблеми, това е сривало играта му. Особено в сравнение със забележителния му форхенд, бекхендът на Федерер е слаб и е област, която е атакувана от останалите. Това е и причината за изоставането му в преките двубои с Рафаел Надал, който умело праща своите удари с въртеливо движение към тази половина от полето на швейцареца.

1. Новак Джокович

Джокович е загубил едва един мач през 2016-а до момента и то след отказване. Трудно е да се отличи слабост при световния номер 1 - волетата, късите топки, ударите му над глава може би не са перфектни, но със сигурност не могат да се категоризират като "слабости". От позицията на времето той е имал някои проблемни страни като физическата подготовка, но това по-скоро си остава в миналото. Тогава той имаше редица отказвания заради различни оплаквания. Любопитно е как ще се справи бъдещите проблеми.

И второ - психологическата неустойчивост. Той често се е измъквал от критични ситуации, но не бе отдавна времето, когато трудно сдържаше емоциите си. Случваше се чупи ракети, да крещи на момчетата носещи топки и играта му ставаше апатична. Тези психически дупки му костваха сетове, а дори и мачове. Към днешна дата това не му пречи да доминира, намирайки се в изумителна форма. Със сигурност обаче е елемент, за който да внимава.