Роден в Лас Вегас, 46-годишният Агаси е професионален тенисист между 1986 г. и 2006 г. и става шампион в 8 турнира от Големия шлем, включително Уимбълдън през 1992 г. Има фондация за деца в неравностойно положение в родния си град, където живее със съпругата си, Щефи Граф, и двете им деца.

Автобиографията му „Открито“ излиза през 2010 г. В България тя има две издания – от 2010 г. и от 2016 г. с новия превод на Катя Перчинкова.

Но кой всъщност е Андре Агаси? Какви са радостите и разочарованията му? За какво мечтае и с какво се гордее? За да ви подготвим за прочита на книгата, която ще отговори на всички тези въпроси, ви предоставяме интервю с тенисиста, проведено от Розана Грийнстрийт, в. „Гардиън“.

Кога сте били най-щастлив?
Всеки път, щом видя децата – Джейдън и Джаз, да се стараят и стремят към някаква цел – независимо дали е оценка в училище или постижение в спорта.

На коя съвременна личност се възхищавате и защо?
На прекрасната ми съпруга, защото се придържа към ценностите си. Щефани е неуморима, безстрашна и има ясна представа за целите си. Тя е невероятна.

Кое е най-ценното ви притежание?
Едно колие, което синът ми ми подари на четиригодишна възраст. Направено е от конопена връв и плочки с букви, които изписват: Татко е върхът.

Ако можехте да върнете нещо изчезнало към живота, какво бихте избрали?
Духът и делата на Нелсън Мандела, които ми се струват заличени.

Коя е любимата ви дума?
Изобилие. Като в изобилие от причини.

Коя книга промени живота ви?
„The Tender Bar“ от Дж. Р. Морингер. Накара ме да се замисля какво влияние може да има историята на един човек върху читателите. Тя ме подтикна да опиша собствената си история в „Открито“ с помощта на самия Морингер.

Какъв искахте да станете, докато растяхте?
Никога не съм мечтал да бъда някакъв: тенисът беше моята съдба. От малък бях наясно, че ще бъда професионален тенисист. Баща ми обожаваше тениса, защото е играл като дете в Иран. Възприемаше го като най-краткия път към американската мечта.

Какво оглавява списъка ви с неща, които желаете да осъществите?
Доскоро беше да заведа децата в Африка, но това вече го направихме миналото лято.

С какво обичате да си угаждате?
Известен съм с огромните разстояния, които съм способен да пропътувам, за да покарам сноуборд на хубав сняг.

Каква е най-ужасната работа, която сте извършвали?
Приготвянето на краката ми за война – отстраняването на мазоли и превързването на пришки, за да мога да изляза на корта и да влоша състоянието на стъпалата си още повече.

Кое е най-голямото ви разочарование?
Че в спорта една трета от живота ти минава, без да се подготвиш за останалите две-трети. Разочаровах се от физическото си състояние, когато спрях да се състезавам. Тялото ми така и не успя да си възвърне добрата форма и усещане.

Ако можехте да се върнете назад във времето, къде бихте отишли?
Не бих се върнал. Животът ми става все по-хубав.

Как си почивате?
Обичам да готвя и да наблюдавам как децата ми се занимават с нещо, което ги радва.

Кое е нещото, което би подобрило качеството ви на живот?
Гъвкавостта и отсъствието на травми.

Кое е нещото, което считате за най-голямото си постижение?
Това, че Щефи каза "да".

Как бихте искали да ви запомнят хората?
Като някой, който е оставил света поне малко по-добър, отколкото го е заварил.

Кой е най-важният урок, на който ви е научил животът?
Да държа под контрол нещата, които мога, но да не се тормозя за тези, които не зависят от моята воля.

Къде най-много бихте искали да бъдете в момента?
На алеята пред училището на децата ми, в очакване да излязат и да ги взема.

Форум - Дискусия на живо