Мачове на живо
Очаквано начало 03:30ч.
Роберто Баутиста Агут
Стефанос Циципас
Очаквано начало 05:30ч.
Анастасия Павлюченкова
Даниеле Колинс

Артър Аш - талантливото негърче, което накара и белите да го обикнат

от в 00:50 на 11.12.2018
Георги Христов

Детството на Артър обещава да е много трудно. Той е роден в Ричмънд, Вирджиния, през 1943 г. - именно в този щат пристигат първите африкански роби през 1619 г., а 300 години по-късно местните все още не са се разделили напълно със старите навици. На чернокожите се гледа като на хора втора ръка, които са създадени само за да бъдат обслужващ персонал на белите. Единствено спортът и армията дават шанс на всички раси да се борят на равни начала за своето място под слънцето.

Може би и заради това бащата на Артър го праща да тренира американски футбол, когато е на седем. Вместо да се озове на игрището, момчето отива в парка и хваща допотопна тенис ракета. Малкият е изключително хилав, но прави впечатление със страхотните си рефлекси, когато започне играта със зелената топка. Малко след това Артър Аш губи майка си, а двама треньори по тенис на корт отиват при баща му, за да искат позволение да развият способностите на сина му. Така започва славният път на Артър Аш - чернокожият тенисист, който печели три титли от Големия шлем. На него е кръстен централният корт на US Open, учредени са награди, издигнати са паметници.

Легендарният тенисист си е заслужил всяко едно от тези признания. Той е не само голям спортист, но и неуморен борец за правата на човека За съжаление, Аш си отива твърде рано от този свят, след като се бори с тежки сърдечни проблеми, а след това и с вируса на СПИН. Приносът му към спорта и към различни социални каузи се разпространява като силно ехо и до днес. Американците обичат своя спортен герой, който се превръща в любимец и на бели, и на черни.

Да се върнем обаче обратно в детството на бъдещата спортна легенда. Първите му успехи идват, след като започва да трупа мускулна маса. Връстниците му спират да го наричат Клечко и се отнасят с респект към постиженията му в различни аматьорски турнири. Началото на славния период е поставено през 60-те години, когато Артър завоюва юношеската титла на САЩ, превръщайки се в първия чернокож тенисист с подобно постижение. Малко след бляскавата си игра на финала шампионът получава предложение да учи в престижния Калифорнийски университет, на което той просто няма как да откаже. Младокът заляга над учебниците, но през по-голямата част от деня играе тенис.

Усилията му са възнаградени. Той излиза от университета с диплома по бизнес администрация, а връстниците му на корта един по един прекланят глава пред неоспоримия му талант. Аш обаче е принуден да играе само на открито, тъй като в младежките му го дига на чернокожите все още им е забранено да престъпват прага на закрити обществени места. Артър Аш никога няма да забрави обидата и ще се зарече да се бори с всички сили и средства срещу неравенството между хората.

Две години след дипломирането си Артър Аш отива със статута си на аматьор на US Open, където специалистите не му дават особено големи шансове. Натруфените им анализи са разбити на пух и прах, след като чернокожият тенисист печели турнира. За първото място са предвидени малко над 14 хиляди долара награден фонд, но те отиват при загубилия финала, тъй като шампионът е аматьор. По това време Артър Аш вече е повикан да защитава националните интереси на купа" Дейвис", а през 1970 г. триумфира и на Australian Open. Най-драматичният миг в спортната му кариера обаче е резервиран за 1975 г., когато 31-годишният американец пристига на английска земя за началото на "Уимбълдън".

Опитният тенисист някак успява да се добере до финала, където обаче го очаква на пръв поглед непреодолимо препятствие в лицето на сънародника му Джими Конърс. До този момент двамата са се срещали три пъти на корта, като и в трите случая победител е с 10 години по-младият янки. Допълнителен заряд на финала дава и фактът, че двамата въобще не се обичат.

Повод за скандала им е решението на Конърс да пренебрегне повиквателната за купа " Дейвис", за да играе на демонстративен мач, който му носи 100 хил. долара. Тази постъпка вбесява Аш, който въпреки тежките си години на чернокожо дете в "белия" Ричмънд дава мило и драго за родината си. Той обвинява съотборника си във всички земни грехове, а Конърс заплашва да заведе дело, с което да прибере спестявания на по-опитния тенисист.

Артър Аш няма как да бъде уплашен от заплахите на вечно сърдития и надменен Конърс. Той отива на "Уимбълдън" със самочувствието на човек, свикнал да печели битки във и извън спорта. Паметни ще останат епичните му усилия да влезе на територията на Южна Африка, където властите не гледат с добро око на чернокожия шампион. Заради отказаната виза той започва широкомащабна кампания срещу апартейда и настоява ЮАР да бъде изключена от Олимпийското движение и от Международната федерация по тенис. Аш все пак получава разрешение да влезе на южноафриканска земя през 1973 г., но това не приспива активната му гражданска позиция за правата на човека.

Колкото и да е борбен чернокожият тенисист, преди финала на "Уимбълдън" всички го съветват да се примири, за да приеме по-леко очертаващата се четвърта поредна загуба от Конърс. Врагът прилича на добре смазана машина, която е стигнала до финала, без да загуби сет. На полуфинала той премазва съперника си Роско Танер, а "Ню Йорк Таймс" нарича мача "истинско клане". Някои от най-близките приятели на Аш след това ще си признаят, че нарочно не са гледали финала, за да не станат свидетели на неговото унижение. Има и такива, които вярват във възможностите му.

Това са агентът на Аш - Доналд Дел, и неговият приятел Чарли Пасарел. Преди финала тримата се усамотяват в английски пъб, за да измислят как може да бъде победен по-младият, по-подготвен и по-самоуверен съперник. Решено е Артър Аш да разнообрази играта си, отнемайки от силата на ударите си. Защото колкото и силна топка на получи Конърс, той ще я върне още по-силно. Другият капан е заложен преди началото на мача.

Чернокожият финалист се появява на корта с анцуг, който е носил по време на мачовете за купа "Дейвис". Накитниците му с цветовете на американското знаме и големият надпис USA на гърдите сякаш крещят в лицето на противника: "Аз съм любимецът на Америка, а ти си обикновен дезертьор".

В интерес на истината след години Конърс ще си признае, че наистина се е подразнил от тази демонстрация на сънародника си. Мачът започва и изненадващо за всички Аш взема първите два сета. Той играе по предварително уговорения план. Търси разнообразието и нестандартните удари и се пази от опитите на другия тенисист да го вкара във физическо съревнование. Конърс печели третия сет, но губи четвъртия и сензацията е налице. След края на мача двамата си стискат ръцете, но не си казват нито дума. Това не е моментът враждата да бъде забравена.

Целият свят е в краката на Артър Аш и изглежда, че той най-сетне е готов да се порадва на плодовете на годините къртовски труд. Съдбата обаче тепърва му е приготвила тежки изпитания. 4 години след като вдига най-престижната титла в тениса, е покосен от сърдечен удар. Лекарите му откриват вроден сърдечен порок и го подлагат на тежка операция. Физическите страдания не отнемат от вътрешната му енергия. Аш се отказва от тениса, но продължава борбата на обществено-политическата арена. През 1985 г. е арестуван във Вашингтон, след като сам успява да организира демонстрация пред посолството на ЮАР. Преди това е претърпял и втора сърдечна операция, по време на която му преливат повече от литър кръв. Тогава неволно го заразяват и със СПИН. Тогавашната медицина не знае почти нищо за болестта и не може да се бори с нея. Лекарите съобщават страшната вест на Артър Аш през 1988 г. и си признават, че не са способни да му помогнат.

Великият шампион и за момент не си помисля да се поддаде на отчаянието. Той развива още по-мащабна благотворителна дейност, като в същото време участва в управлението на няколко големи компании за производство на спортна екипировка. Аш и семейството му крият от света за заболяването, тъй като са убедени, че съобщаването на подобна новина ще застраши сериозно благотворителната му дейност. В крайна сметка е принуден да говори за СПИН-а, след като вестник USA Today разбира от анонимен източник за заболяването му и подготвя обширен материал по темата. Ден преди да бъде публикуван, на 8 април 1992 г., Артър Аш свиква пресконференция и обявява, че е сериозно болен, но моли всички с усмивка да му позволят да продължи с благотворителната си дейност. След пресконференцията президентът Джордж Буш-старши му се обажда, за да му пожелае късмет в предстоящата битка, а списание Sports Illustrated го избира за "Личност на годината".

Артър Аш има твърде малко време, за да изпълни големите си планове. Той основава фондация за борба със СПИН и пътува из страната, за да обяснява на обществото, че болните не са прокажени и имат право да водят нормален начин на живот.

На 6 февруари 1993 година си отива от този свят. На поклонението му се събират над 6000 души, а посмъртно е награден с няколко държавни отличия. Малко преди да почине, го питат за болестта и за това как живее с мисълта, че е неизлечимо болен.

"50 милиона деца по света започват да играят тенис, 5 милиона научават тази игра, 500 хиляди стават професионални играчи, 50 хиляди се състезават, 5 хиляди стигат до големите турнири, 50 достигат до "Уимбълдън“, четирима стигат до полуфинал и само двама - до финал. Докато държах купата в ръцете си, нито веднъж не се запитах: "Защо аз?“. Никога не обвинявайте Бог и не казвайте: "Защо аз?“.

Красимир Боев, в. "168 часа"

Оцени тази статия:
Артър Аш - талантливото негърче, което накара и белите да го обикнат Георги Христов
Теми:  
us open | артър аш | открито първенство на сащ | спортни легенди | тенис | тенис бг | тенис блог | тенис легенди

Коментари



Още по темата

Следвайте ни в Facebook