„Ако не се чувстваш добре, няма кой да влезе от пейката и да те замени. Но винаги има някой, който е пропътувал огромно разстояние, за да те види поне веднъж в живота си. Коби Брайънт също говореше за това“, сподели сърбинът.

Новак Джокович вече има 102 титли в кариерата си. Сърбинът достигна тази бройка със седмия си триумф на ATP 500 турнира в Пекин, където продължава да няма загуба. Този път финалът приключи с отказване на Алекс де Минор, който обясни, че е усетил проблем в адуктора и ще премине медицински изследвания, преди да замине за Шанхай.

Независимо от развръзката на последния мач, Джокович отново показа, че продължава да се противопоставя на времето. На пресконференцията след финала той разказа как съхранява борбения си дух, какво означава за него подкрепата на китайските фенове и защо тенисът изисква пълно отдаване.

Поздравления за успешната седмица. С каква нагласа пристигна в Пекин, преди още да си ударил първата топка? Какви бяха очакванията ти и как се промени усещането ти сега, когато вече държиш трофея?

„Пристигнах доста рано — в събота, преди повече от десет дни. Исках да вляза във форма и да се подготвя възможно най-добре, за да си дам шанс за такава седмица, каквато за щастие имах. Исках да продължа победната си серия. Пекин винаги е бил място, на което се чувствам щастлив, и продължава да бъде такова.

Винаги имам високи очаквания към себе си. Целите и амбициите ми са големи, особено на място, където никога не съм губил.

Не бях идвал тук от 11 години. Изживях година, изпълнена с трудности и предизвикателства, без много големи резултати след финала на Australian Open. Не знаех как ще се чувствам, защото турнето в Америка беше ужасно — и като усещане на корта, и във физическо отношение.

Тук също имах трудности. Но успях да намеря сили дълбоко в себе си и да обърна някои от мачовете. Този резултат дойде във възможно най-подходящия момент — даде ми увереност и ми доказа, че все още мога да играя на най-високо ниво. Да победиш трима тенисисти от топ 10 в три последователни дни е голямо постижение.“

Разговаряхме с фенове, които са пътували от други части на страната специално, за да те гледат. Казаха ни колко са щастливи да изживеят този специален момент. Какво прави китайските почитатели толкова специални за теб? Какво би искал да им кажеш?

„Искам още веднъж да им благодаря за невероятната подкрепа. Честно казано, китайските фенове вероятно са най-невероятните тенис почитатели, които срещам по света. Винаги съм получавал огромна подкрепа в тази страна.

Тази година беше фантастично. Не бях идвал тук от 11 години и не знаех какво да очаквам. Предполагах, че ще има положителна енергия и хубави моменти с публиката. Но не очаквах трибуните да бъдат пълни за всеки мой мач още от първия кръг, нито хората да бъдат толкова щастливи и въодушевени, че отново играя пред тях.

Извън Сърбия никъде не получавам такава подкрепа, каквато имам в Китай. Впечатляващи са и подаръците, които ми носят, и времето, което отделят, за да общуват с мен дори за кратко. Чакат ме пред хотела, в тенис комплекса, на стадиона, отвън.

Старая се непрекъснато да си напомням колко специално е всичко това и какъв късмет имам. То обяснява и защо играя добре в Китай — защото се чувствам добре. Хората ме карат да се чувствам като един от тях, сякаш играя у дома. Остава само да науча китайски и да си взема паспорт — и съм готов“ (усмихва се).

Последните два мача може да са изглеждали лесни отстрани. Но срещу Саша изоставаше със сет, а при 4:4 и 30:30 във втория излезе на мрежата и той те размина. На практика беше на точка от ситуация, в която турнирът можеше да приключи за теб. Въпреки това отново избра сервис–воле, спаси точката за пробив и спечели мача. Сега си шампион. Впечатляващо е, защото правиш това от повече от две десетилетия — включително срещу Роджър и Рафа във финали от Големия шлем. Днес показваш същата борбеност срещу играчи, които са наполовина на твоите години. Как успяваш да я запазиш?

„Борбеността не е нещо, с което просто се раждаш. Тя се изгражда. Трябва да я развиваш, а това се случва в дните и седмиците, когато никой не те гледа.

Когато всички те гледат, ти си на корта — възхищават ти се или те критикуват. Всеки вижда нещата от собствената си гледна точка и има мнение как играеш, какво е трябвало да направиш и как се справяш.

Истината е, че индивидуален спорт като тениса изисква стопроцентово старание и отдаденост. Не само в тренировките, а в целия ти начин на живот. С цялото ми уважение към останалите спортове — а има невероятни такива — няма друг като тениса.

Ако един ден не се чувстваш добре, отпадаш. Не можеш да седнеш на пейката и някой да влезе на твое място. Тенисът е и доста жесток, защото се играе на пряка елиминация. Имаме един турнир в годината — Финалите на ATP в Торино — с групова фаза. Всичко останало е на елиминации. Ако загубиш в първия кръг, защото не си спал добре, получил си хранително натравяне или ти се е случило нещо друго — това е, отпадаш.

Но именно това прави нашия спорт толкова взискателен и толкова специален. Така че отговорът на въпроса ти се крие в борбеността, отдадеността и онзи непримирим дух, който никога не угасва и винаги е с мен.

Когато съм на корта, независимо кой е от другата страна на мрежата, не подарявам нищо. Стигам до предела на възможностите си, особено когато играя финали на големи турнири пред пълни трибуни.

На всеки турнир и на всеки корт по света усещам това допълнително напрежение, но и осъзнавам привилегията да бъда в тази позиция. Особено през последните пет години. Има нещо много специално в това да излизаш на корта с името и репутацията, които си изградил. Хората очакват да покажеш най-доброто от себе си. Това носи допълнителна отговорност. Мотивира те, но когато не се чувстваш добре, може и да ти тежи.

Аз обаче вярвам, че съм роден за това. Вярвам, че Бог ми е дал тази възможност и този талант, за да бъда човекът, който съм, и да стигна дотук. Благодарен съм. Опитвам се да изпълня мисията си и да разгърна потенциала си възможно най-пълно.

Хората идват от всички краища на Китай или от другия край на света, за да те гледат — може би за единствен път в живота си. Коби Брайънт винаги говореше за това. Искаше да играе във всеки мач, защото сред публиката вероятно винаги има поне един човек, за когото това е единствената възможност да го види на живо.

Не играеш само за себе си. Играеш за хората, за спорта. Когато си звезда, носиш отговорност за много повече от собственото си представяне.“

Когато пристигна в Пекин, много фенове си помислиха, че това може да е последното ти участие тук преди края на кариерата ти. Може би е рано да говорим за това, но би ли се върнал отново, за да продължиш серията си без загуба? Или това може да е било последното ти участие?

„Ще видим (усмихва се). Със сигурност ще се върна в Пекин. Все още не знам в каква роля и по какъв повод. В момента не правя толкова дългосрочни планове.

Водя се повече от това как се чувствам, колко добре играя и колко бързо успявам да се възстановя. Програмата ми се променя доста. Вече не е толкова твърдо определена, колкото беше в продължение на 20 години.

Но със сигурност ще се върна в Китай. Не знам дали ще играя на турнир, макар че бих искал. На този етап една година е твърде дълъг период, за да мога да кажа как ще изглежда календарът ми тогава. Но бих искал и серията ми без загуба да се запази. Би било хубаво.“

Форум - Дискусия на живо