Новак Джокович и пристигането му в Австралия бяха сред най-дискутираните теми в световен мащаб, като в крайна сметка сагата завърши с неуспех за световния номер едно, който днес беше депортиран след окончателното решение на Федералния съд да не възстанови визата му. Причината, стояща зад това постановление, е, че евентуално участие на сърбина на Аустрелиън Оупън би могло да предизвика антиваксърски настроения сред австралийското общество. 

Новината имаше огромен отзвук в социалните мрежи, където част от хората се застъпиха за Ноле, определяйки решението като изцяло политическо, а други - като нещо, напълно основателно. Мнозина, включително Ник Кирьос и Ализе Корне, разкритикуваха остро липсата на всякаква реакция и позиция от тенисистите, заявявайки, че Джокович винаги се е застъпвал за своите колеги, а сега бе оставен сам да се справя с всички атаки към себе си. 

Тенисистите обаче невинаги са имали толкова пасивна позиция, когато става дума за явна несправедливост. Редица почитатели на Джокович и застъпници на правотата призоваха за бойкот на Аустрелиън Оупън и макар в днешно време подобна идея да ни се струва абсурдна предвид наградния фонд на турнира и финансовите дивиденти, които играчите ще получат при участие, то историята помни случай, в който състезателите застават плътно зад свой колега, дръзнал да се изправи срещу статуквото, което му навлича дисквалификация на Уимбълдън.

Годината е далечната 1973-та, когато тенисистите са били заложници на националните федерации. Ако искат да бъдат допуснати до участие на някой турнир от Големия шлем или да са част от отбора за Купа "Дейвис", те трябва да бъдат "лоялни" към своята федерация, или иначе казано - да изпълняват безропотно заповедите на водещите тенис органи в страната си.

Жертва на този ред става Никола Пилич, който през 1973-та решава да се включи в двойков турнир в Монреал, с който има сключен договор, вместо да играе за тогавашна Югославия на Купа "Дейвис. Това действие на играча бива осъдено остро от федерацията, част от която е самият му чичо - генерал Душан Ковач, и Никола получава строга санкция, след като му е отнето правото да участва на събития, организирани от ITF (тогава ILTF - Международна федерация по тенис на трева), в това число и Уимбълдън.

Пилич обаче не е оставен сам. Съвсем скоро след това новосформираната и неформална организация - АТР, излиза с изявление, че тенисистите ще бойкотират турнира, ако хърватинът не бъде допуснат до участие заедно с тях. Великобритания не се впечатлява от тези намерения и от Уимбълдън обявяват официално отстраняването на Пилич. Тогава състезателите не се поколебават да изпълнят заканата си и 81 състезатели се отказват доброволно от надпреварата, като измежду тях са 12 от 16-те поставени и двамата последни шампиони на All England Club - Сам Смит и Джон Нюкъмб. 

Въпреки оттеглянето на голяма част от звездите на тогавашния тенис Откритото първенство на Великобритания се състои, а отсъствието на някои от основните фаворити за трофея отваря златен шанс пред по-нискоранкираните играчи да изживеят паметни мигове на Свещената трева. "Всяко зло за добро" - именно в това издание на надпреварата изгряват звездите на Бьорн Борг и Джими Конърс, които печелят сърцата на зрителите и достигат до четвъртфиналите. В крайна сметка шампион става третият поставен в схемата Ян Кодеш, който на финала надделява над Алекс Метревели.

Бойкотът на тенисистите отеква и скоро тенис федерациите на държавите нямат правото да лишават състезателите си от участие на дадена надпревара. И докато професионалните тенисисти са определени от британската преса като "неблагодарници, интересуващи се само от парите", то позицията на играчите показва на тогавашните тенис власти, че те вече нямат никакво влияние върху решенията на състезателите.

Форум - Дискусия на живо