Франсис Тиафо определено е един от най-атрактивните тенисисти в света, а тази седмица нагледно показа безспорния си потенциал, достигайки до финала на турнира във Виена. Американецът е известен с факта, че усмивката никога не слиза от лицето му на корта, само че неговото детство далеч не е било сред щастливите и младокът е трябвало да прави сериозни жертви, за да достигне до голямата спортна сцена. Тиафо е роден в Мериленд на 20 януари 1998 г., но това е само защото баща му Франсис-старши и майка му Алфина успяват да избягат от доста тежкото си съществуване в своята родина Сиера Леоне.

Събитията се развиват като на филм, след като майката печели томбола за зелена карта след стотици хиляди кандидати и семейството успява да емигрира в САЩ. Така бащата съумява да се откъсне от денонощната работа в мините и се включва в строителен екип, който се занимава с изграждането на тенис център. Работата на мъжа пък е толкова всеотдайна, че от ръководството решават да го назначат за постоянен портиер на съоръжението и семейство Тиафо се установява именно в близост до новата постройка, която се намира не далеч от столицата Вашингтон.

На малкия Франсис му се налага да спи на пода в малък едностаен офис, докато брат му Франклин едвам се е свил на масата в същото помещение. Двете момчета се научават как се играе тенис, гледайки тренировките на богатите деца. Постепенно сегашният номер 49 изпитва силно привличане към спорта и започва да играе с изоставени ракети, когато кортовете са свободни. Талантът му бързо е забелязан и той започва да работи с истински треньори, макар че получава години по-късно първата си ракета.

"Историята ми е като за филм. Искам да вдъхновя децата по света, за да разберат, че не е нужно да си от високата класа и всеки е способен да сбъдне мечтите си, ако не се предава пред обстоятелствата. Понякога просто съм избухвал в сълзи, когато победя някой топ тенисист, защото не вярвам как изобщо съм тук и имам шанса да се състезавам с тези момчета. Изживяното ме е направило по-силен и не ме интересува дали е 5:5 в петия сет срещу Федерер, тъй като психиката ми е била подложена на далеч по-големи изпитания и просто се наслаждавам на случващото се в момента.

Няма значение, че съм от бедно семейство. Моето семейство е чудесно и ме обича. Да, другите деца имаха далеч по-големи възможности, ала не съм се отчайвал или гневил заради това. Мислех си колко по-страхотна история ще имам, ако въпреки това се преборя с всичко и успея да стана професионален тенисист. Важното е накрая ти да се смееш последен, защото картите винаги могат да се обърнат. Тези момчета дори имаха свои шофьори, но бяха ли реално техни? Не, те просто се бяха родили така и с нищо не бяха по-добри от мен" - категоричен е Тиафо.

Форум - Дискусия на живо