Григор: Тенисът ми е дал абсолютно всичко в живота; никой няма право да се оплаква

Григор Димитров ще стартира участието си на сингъл в Далас през днешния ден, като тепърва ще стане ясно в каква физическа форма се намира най-добрият ни тенисист след Аустрелиън Оупън.

Бившият номер 3 ще срещне 3-кратния ATP финалист Алекс Микелсен още на старта, а по повод дебюта си в американския мегаполис, Григор даде интервю за Tennis TV, в което говори за работата си с Грант Чен както и за емоциите, които изпитва към играта след близо 2 десетилетия в професионалния тенис.

За запознанството и приятелството си с Грант Чен (треньор в Тексаския университет и част от щаба на Григор за някои състезания):

- Когато се срещнахме, си допаднахме толкова много и всичко се получи по естествен начин. Това се случи в Лос Анджелис преди няколко години. Говорихме си дълго за тениса и за живота. Станахме бързо приятели и смятам, че той е е една от причините да се завърна с титла от Австралия преди 2 години.

Дължа му голяма благодарност. Даваше ми много съвети по време на тренировките и ми помогна да бъда своята най-добра версия. Той се превърна в един от най-близките ми хора и до ден днешен ми е голям приятел. Двамата имаме огромно доверие помежду си. Той е не само много добър човек, но и приятел, на когото можеш да имаш доверие в най-трудните моменти.

Винаги ми е харесвало в теб, че си оценявал какво ти е дал тениса през годините, както например тези нови познанства извън корта. Засилва ли се това чувство на благодарност с възрастта?

- Да, определено. Сега мога наистина да обърна повече внимание на тези неща. Когато си млад, искаш да се бориш, да играеш, да опитваш и да правиш непрекъснато нови неща.

Смятам, че по пътя наистина забравяш много от основите не само на спорта, но и на живота. Целта ми винаги е била в развитието си да не забравям най-основните и прости принципи в спорта, но вероятно съм го правил.

Може би донякъде заради това не съм успявал да покажа нивото на постянство, което ми се е искало. Същевременно нямам никакви съжаления. Често порфесионалните атлети зацикляме в този наш малък свят, но има толков много неща отвъд тениса. Никой не е по-голям от спорта и никой не е по-голям от живота.

През годините видях и двете страни на монета, а това ми помогна да оценя всичко, което съм получил по пътя. Тенисът ми е дал абсолютно всичко. Това е моят живот през последните 30 години, като това важи и за случващото се извън корта. Всички познанства и хубави спомени са свързани с избора ми да играя тенис и не мисля, че някой от останалите момчета има правото да се оплаква.