Какво научихме от участието на Григор Димитров на Ролан Гарос?

от в 16:35 на 21.10.2020
Калоян Соколов

Григор Димитров записа най-доброто си представяне на Ролан Гарос, достигайки до осминафиналите, но как всъщност се случи това и какви генерални изводи можем да направим? Григор замина за Париж с оптимистична нагласа, тъй като преди това беше достигнал до четвъртфиналите в Рим, което определено можеше да се счита за един от най-силните му резултати през сезона, а освен това там първата ни ракета записа най-убедителната победа в кариерата си на ниво ATP, отпускайки едва един гейм на Йошихито Нишиока, а впоследствие надигра талантливия Яник Синер, който преди това се беше справил с Циципас и се намираше в отлична форма.

Съвместните тренировки с Рафаел Надал преди да замине за Италия също не трябва да бъдат подценявани, тъй като помним как Димитров проведе подготовка в академията на Рафа през 2017-а и последваха титли в Синсинати и Лондон, но нека да се съсредоточим най-после и върху случило се във френската столица.

Българинът неведнъж е споделял, че връзката му с Откритото първенство на Франция не е от най-добрите, а резултатите му през годините недвусмислено го показваха. Гришо никога не бе преминавал третия кръг в Париж, докато същевременно можеше да се похвали с достигане до полуфиналите във всички други надпреавари от Шлема. Късметът този път се усмихна на Григор през първата седмица на турнира и той последователно се изправи срещу трима съперници извън топ 100 на световната ранглиста. Това само по себе си не означава нищо, тъй като силите на такова равнище са крайно изравнени и никой не е застрахован от ранно отпадане, като Денис Шаповалов изпита това на свой  собствен гръб с един от бъдещите противници на Димитров в схематa.

Първата ни ракета обаче беше крайно концентриран в откриващата седмица на надпреварата и за пръв път достигна до четвърти кръг на Голям шлем без загубен сет. Родният ни представител излъчваше увереност в тези двубои и нито за миг не позволи на някои от сочените предварително за аутсайдери да си помисли, че има какъвто и да било шанс. В миналото неведнъж Григор сам е усложнявал своите мачове, макар безспорно по-високата си класа спрямо опонента, ала сега изглеждаше напълно спокоен в хода на тези сблъсъци и излъчваше увереност в собствените си възможности. Моментите, в които Гришо можеше да се пропука не липсваха, защото словакът Андрей Мартин се понрави сериозно с играта си във втория кръг срещу българина и спокойно можеше да отмъкне поне сет, само че Димитров показа качеството, което отличава топ играчите от останалите такива гравитиращи около топ 100, а именно да показват най-доброто от себе си в решителните ситуации.

Много хора могат да кажат, че Гришо е имал безметежен път към четвъртия кръг и може би ще бъдат до известна степен прави, но ако се вгледаме, то нещата не седят изцяло така. Грегоар Барер вече беше победил първата ни ракета веднъж през сезона, а освен това имаше шанса да играе пред собствена публика. Андрей Мартин пък е един играчите с най-константни представяния в Чаланджър Тура и постоянно прогресира в световната класация, докато Роберто Карбайес Баена е типичен клей корт специалист и може да направи деня на всеки тенисист срещу него труден, притежавайки почти безгрешна игра от основната линия и невероятна експлозивност в краката си.

Димитров доминираше над всеки един от гореспоменатите тенисисти и се наблюдаваше един съвсем друг език на тялото в сравнение с това, което наблюдавахме в Мелбърн или Ротердам, където Григор главно разчиташе на колебанията на своите съперници, за да спечели дадено разиграване, а сега често навлизаше в корта и се опитваше да търси максимална дължина при ударите си. Да, форхендът все още не е оръжието, на което той безпрекословно може да разчита, а лесните точки от сервисът са кът, но позитивните сигнали не липсват.

Българинът допускаше значително по-нисък брой на двойните грешки от обичайното и имаше желание да търси инициативност при своите отигравания, като видяхме включването на позабравените къси топки в арсенала му, които той несъмнено има техниката да изпълнява до съвършенство и стават опасен приом в неговите ръце. Освен това първата ни ракета намираше точния баланс при обратния си удар, миксирайки плоските бекхенди със слайсове, взависимост от това дали моментът е подходящ за атака или по-пасивно продължение. Единственото, което продължава да ми липсва са излизанията към мрежата, като неведнъж Григор изгражда предимство в точките и получава отлична възможност да тръгне напред, само че този рефлекс изглежда малко поизгубен в тактическата му настройка и явно ще трябва да бъде вграждан наново там.

Вярно е, че Гришо допусна трисетова загуба от първия по-сериозен съперник, ала тя далеч не дойде без битка. Циципас може би беше в най-добрата си форма някога и пласираше почти всеки свой удар около страничните линии. По мое мнение гъркът дори играеше по-силен тенис спрямо Новак Джокович в хода на турнира и беше игрово и ментално готов за класиране на първи финал на това ниво, само че болежките в петия сет и невероятната игра на сърбина му отнеха тази възможност.

Тенисът, който Григор показа в първите два сета срещу световния номер 6 можеше да откаже редица елитни съперници, но офанзивата на гърка беше стремителна и безмилостна. Той атакуваше всяка една по-плитка топка и поставяше под постоянен натиск Гришо, който понякога контрираше отлично, ала нямаше как винаги да се завръща в точките от губеща позиция. Първата ни ракета и Циципас сътвориха един от най-качествените сетове на турнира, като сториха това във втората част, която се превърна в истинска гладиаторска битка.

За съжаление, Димитров не можа да се възползва от шансовете си, а оттам насетне изходът изглеждаше предопределен, имайки предвид преднината от два сета на Стефанос и начинът, по който той стоеше на корта. Младокът изпълняваше форхендите си по обратния диагонал до съвършенство и преливаше от увереност до края на срещата, докато признаците на умора вече крайно се бяха настанили у Гришо, който заяви нееднократно как тялото му все още не е на 100 процента възстановено от болестта.

Категорично представянето на Григор Димитров в Париж е стъпка напред за него и надграждането в представянето на турнирите в зала изглежда неизбежно, тъй като това е настилкатата донесла едни от най-големите успехи в кариерата на българина, сред които първата му ATP титла, както и незабравимия му триумф на финалния Мастърс. Освен това началният му удар далеч няма да бъде такава ахилесова пета на вътрешните кортове, а изключително изчистената игра на нашето момче идеално пасва на тези условия, тъй като Димитров е един от играчите върху, които страничните фактори оказват най-голямо влияние. Възможните съперници в Антверпен категорично не будят някакво особено страхопочитание и Григор изглежда с отлични шансове да направи пореден силен резултат в зала, давайки началото на една успешна серия за закриването на сезон 2020!

 

 


Ето как да гледаме тенис мачовете безплатно

Оцени тази статия:
Какво научихме от участието на Григор Димитров на Ролан Гарос? Калоян Соколов
Теми:  
Анализи | григор димитров | ролан гарос

Коментари





Следвайте ни в Facebook