Андре Агаси и Борис Бекер оформят едно от най-яростните съперничества в тениса през 90-те години на миналия век, което далеч не се развива само на корта. Американецът разказва за техните сложи отношения в автобиографичната си книга "Открито", където става ясно, че Бекер си е позволил в своя пресконференция да говори как Агаси е бил лансиран от организаторите на Уимбълдън и всички според него са гледали да му угаждат. "Мистър Бум-Бум" стига още по-далеч, като определя опонента си за "сноб" и твърди как никой от останалите тенисисти не го харесва.

Въпросното изказване вбесява неимоверно Андре, който тъкмо е загубил от германеца на Уимбълдън през 1995-а година и е твърдо решен да вземе реванш от Бекер. Агаси се зарича, че повече изобщо няма да загуби двубой и така започва "лятото на отмъщението".

Устремът на олимпийския шампион от Атланта е толкова силен, че надиграва Стефан Едберг на финала във Вашингтон, макар че получава топлинен удар и на няколко пъти напуска корта, тъй като е трябвало да повърне. Наред са още три последователни титли в неговата сметка, но бившият номер едно се интересува единствено от мисълта да стигне до мач срещу германеца. В крайна сметка желанието му е удовлетворено, като двамата се срещат в полуфиналите на турнира, а битката е на живот и смърт. Двамата играчи не се поглеждат в очите по време на целия сблъсък и местният представител дори моли охраната да получи място възможно по-далеч от опонента си, защото не иска да гледа "гадната му немска мутра".

Изглежда, че осемкратният шампион от Шлема е напът да вземе реванш, след като повежда с 2:0 сета, само че Бекер започва да изпраща целувки към тогавашната приятелка на родения в Лас Вега тенисист и това сериозно повлиява на концентрацията му. Бекер е достатъчно опитен, за да използва момента и е имал всички шансове да изравни общия резултат, ала американецът постига пробив в последния възможен момент на четвъртата част, изигравайки най-съвършения ретур в своята кариера.

Този успех обаче изцяло изразходва физическия запас на Агаси и той няма никакви сили да се противопостави във финала на Пийт Сампрас, където е принуден да играе с разкъсан хрущял между ребрата и се опитва да съкращава точките с постоянни къси топки, но въпросната компромисна тактика не дава нужния резултат и това паметно лято завършва с единственото поражение на Андре в цели 27 проведени двубоя.

Форум - Дискусия на живо