Мансур Бахрами: От живот на улицата и игра с метла до финала на Ролан Гарос

от в 15:59 на 01.12.2020
Калоян Соколов

Мансур Бахрами безспорно е един от най-обичаните хора в света на тениса и може да сложи усмивка на лицето на всеки фен с невероятните си шоуменски способности. Бившият тенисист винаги е весел и позитивен по време на демонстративните двубои, в които редовно участва, само че в житейския си път е трябвало да премине през редица тежки изпитания и неведнъж е чувствал огромно отчаяние. Иранецът хваща тенис ракета за пръв път чак на 13-годишна възраст и е прекарал редица нощи на улицата в Париж, докато събере достатъчно средства да преследва мечтата си в професионалния спорт.

Мансур често не е имал какво да яде и къде да спи, само че винаги се е справял сам с проблемите си, защото не е искал да тревожи другите с тях. Бахрами обаче се счита за един от най-щастливите хора на Земята, имайки шанса да играе на финала на Ролан Гарос на двойки, макар дотогава да не е вземал нито един тенис урок в живота си. Освен това той в момента е сред най-търсените хора за участие в тенис срещи с шоу характер. Начинът, по който среща съпругата си, също е изваден като от холивудски сценарий, защото той просто излиза спонтанно от колата си в полунощ, за да честити Нова година на красивата жена, която е бил на път да подмине.

64-годишният Бахрами и до ден днешен впечатлява с невероятните удари, които измисля на корта, оставяйки в тотално неведение опонентите си. Той винаги се стреми да измисли нещо нестандартно, както и да въвлече на максимум публиката в случващото се на игрището, но било ли е така и в състезателните му дни:

"Винаги съм играел така. Веднъж се изправих срещу Бекер (номер 1 по това време) в Хамбург и хората по трибуните бяха изцяло на моя страна, което го направи много нервен. Загубил съм стотици мачове, защото просто съм искал да забавлявам феновете, ала далеч не съжалявам за това. Важна цел за мен е да накарам публиката да да си прекарва добре. Именно любовта към играта и желанието ми да се наслаждавам ми е донесло всичко досега в живота".

Невероятно е как този човек е запазил такъв позитивизъм, имайки предвид, че като дете му е забранено да играе тенис, впоследствие няма право да тренира в рамките на три години поради Ислямската революция, която затваря всички врати за него към професионално развитие в най-добрите му години, тъй като никой не желае да издаде виза на човек с ирански паспорт.

"Като дете най-често играех с тиган. Хората ме наблюдаваха и искрено се забавляваха. В Иран тенисът беше спорт за висшата класа, а аз бях син на градинар и можех да съм само момче за топките. В момента тази функция се възприема за някакво мъчение, само че аз бях наистина щастлив в тази си роля. Веднъж получих тенис ракета като подарък от един от играчите в клуба, когато бях на 12 години. Излязох на корта да поиграя и само след няколко минути бях обграден от няколко момчета, които ме смазаха от бой. В този момент наистина мислех, че ще умра и с последни сили, лежeйки покрит с кръв на пода, се примолих да не докосват ракетата ми, а в замяна получих злобни погледи и след малко тя стана на парчета. Това беше един от най-тежките ми дни изобщо".

За неговото истинско начало в тениса:

"Иранската федерация се нуждаеше от нови тенисисти и получих две ракети, както и възможност да играя за неограничен период от време. Това стана една година след случката с побоя. В Иран нямаше никакви програма за развитие на тениса и никога не съм имал истински урок с треньор. Просто гледах другите хора в клуба и така започнах да се уча. Донякъде съм щастлив за това, защото вероятно нямаше да мога да правя много от нещата, които си позволявах на корта и щях да бъда притискан да играя по-сериозно. В крайна сметка дори така влязох в топ 200 на единично и също така достигнах до номер 31 при двойките. Родителите ми обаче не идваха да ме гледат по турнирите, тъй като щяха да се чувстват неудобно сред множеството милионери по трибуните".

За пречките към професионална реализация:

"По време на Ислямската революция, тенисът бе забранен в страната ми. В рамките на три години и половина нямах право да практикувам спорта или да напускам държавата. Това бяха наистина тежки мигове за мен, защото виждах как играчи, които съм побеждавал влизат в топ 20 на света, а аз не можех дори да тренирам. Беше крайно изнервящо. В крайна сметка успяхме да организираме един турнир в Иран, като аз триумфирах с титлата и спечелих билет за Атина, само че го подарих на моята приятелка, за да си почине. Тя отказа и ме посъветва да отида в Гърция и след това да опитам да се установя във Франция, където тя да дойде по-късно. Първата ми година в Париж беше много трудна, тъй като не говорех езика, пребивавах нелегално и бях бездомник. Нямаше какво да ям и вървях с часове, докато достигна до един диван, където поспивах за по няколко часа. Наистина нямах друг избор. Тенисът беше моята любов, мечта и единственото, което исках да правя. Много хора на мое място биха се върнали у дома, само че какво щях да правя там? Вероятно щях да чистя улиците".

За желанието да се справя сам с проблемите:

"Никога не съм искал да бъда тежест за хората, пристигайки във Франция. Не съм искал пари нито от моите приятели, нито от правителството. Бях страшно гладен, но си държах устата затворена. Веднъж отидох до Ролан Гарос и се видях с Илие Настасе и Гилермо Вилас. Настасе бе видимо развълнуван да ме види и каза, че ме е мислел за мъртъв, докато Вилас се поинтересува дали може да направи нещо за мен. Аз отвърнах, че съм перфектно и нямам нужда от нищо. От 3 месеца спях по улиците и не бях ял с дни, само че исках нещата да вървят по моя начин. Ако му бях признал какво става, то той щеше да ми предложи стая, а аз не исках нещата да се случват по лесния път. Имах желанието да се реализирам сам и без чужда помощ".

За щастливата развръзка в неговата кариера:

"Имах нужда от подходящата възможност и я получих, когато през 1987г. ми бе предоставен "уайлдкард" за основната схема на Ролан Гарос. В продължение на 6 години играех различни по-малки турнири във Франция и аз бях човекът, който създаваше най-много проблеми на останалите и всеки искаше да ме победи. Тези надпревари обаче не бяха достатъчни за мен, за да поддържам добра ранглиста. Възползвах се добре от възможността и се класирах за третия кръг на двойки, като един журналист пожела да ме интервюира. Тогава съзрях страхотен шанс и разказах как съм нелегално пребиваващ и искат да ме изгонят от държавата, а единственото, което имам желание да правя е да играя тенис. Непосредствено след това получих френско гражданство и вече можех да пътувам по турнирите из цял свят. Сбъднах мечтата си, макар вече и на 33 години" - разказва Бахрами.

 

 

 


Ето как да гледаме тенис мачовете безплатно

Оцени тази статия:
Мансур Бахрами: От живот на улицата и игра с метла до финала на Ролан Гарос Калоян Соколов
Теми:  
интервю | любопитно | мансур бахрами

Коментари





Следвайте ни в Facebook