Рафаел Надал обяви през пролетта на 2023-та, че следващата година (2024-та) по всяка вероятност ще бъде последната в неговата кариера. Матадора обаче до последно се надяваше случаят да не е такъв и продължаваше да тренира на максимални обороти, въпреки че резултатите не бяха никак оптимистични.

Голямата цел на Надал се явяваше Ролан Гарос и Олимпиадата в Париж, която отново се проведе на същите кортове, но Рафа спечели общо един мач на тези две състезания и признава, че точно Игрите във френската столица са го отказали от неговото желание да продължи опитите си да се завърне на най-високото си ниво.

Нека започнем от самото начало, за да стигнем до самото отказване. През 2022-ра спечелих първите два Шлема и бях на полуфинал на Уимбълдън, но се контузих и не можах да изляза на корта. Впоследствие се завърнах на US Open, но дойде ново разкъсване на коремен мускул. Точно тогава станах баща и реших, че ще е най-добре да се подготвя директно за следващия сезон, само че всичко се обърка още на Аустрелиън Оупън в мача с Макензи и знаех, че имам много сериозен проблем в стъпалото.

Много след това започнах да тренирам, защото на теория трябваше да се възстановя сравнително бързо, но в тренировките установих, че нещата не се развиват, както искат. Тогава се консултирах със серия от специалисти и те ми казаха, че единственото решение ще бъде операция, ако искам да продължа да играя в Тура. Приех това предизвикателство, въпреки вече имах своите съмнения дали трябва да продължавам, имайки предвид, че вече бях на 37 години и не знаех дали си струвам да се подлагам отново на всичко това.

Все пак реших да продължа да се боря, защото само допреди няколко месеца бях един от най-добрите в света и се борех за големите титли. Все още се наслаждавах на процеса. За съжаление, проблемът се оказа по-сериозен, отколкото очаквахме и възстановяването отне около 6-7 месеца. Истината е, че се чувствах добре в тренировките, само че все още се усещах лимитиран в движението си.

Реших да си дам още известно време, тъй като тенисът ми беше добър. Удрях топката със същата скорост и ударите ми бяха на ниво, но седмиците минаваха, а ново чувство си стоеше. Можех да се състезавам в турнирите, но бях много далеч от нивото, на което аз бих желал и трябва да се състезавам, за да има смисъл. Вероятно играта ми също не беше най-добрата, само че това се дължеше най-вече на обстоятелството, че не можех да се движа, както съм искал.

Много хора идваха на турнирите, за да се сбогуват с мен. Предлагаха ми различни церемонии, но аз самият не бях готов да кажа "сбогом". Всичко се промени на Олимпиадата, когато изиграх онзи мач с Новак и дори не можех да спечеля гейм за толкова дълъг период от време. Тогава разбрах, че няма как да продължа по този начин и не напредвам. Прибирах се вкъщи от Париж и си казах, че това беше всичко - признава Рафа в подкаста на бившия номер едно Анди Родик "Served".

Форум - Дискусия на живо