Приключението Sofia Open от първо лице - Калоян Соколов

от в 11:49 на 07.10.2021
Калоян Соколов

Размисли и страсти

Времето лети изключително бързо и наистина нямам понятие кога измина цяла година, откакто съм в екипа на Tennis.bg и отново дойде дългоочакваният за мен момент, а именно провеждането на Sofia Open. Това събитие винаги е било много специално за мен и може би съм пропуснал не повече от 2 или 3 сесии от самото му стартиране преди 6 сезона. Да, понякога е изтощително да прекарваш по цял ден в залата, а мачовете далеч не са сред най-интересните, но впоследствие изпитваш сладка умора и си удоволетворен от изживяното. Турнирът преминава далеч отвъд тениса, създавайки ти множество спомени и контакти, които остават за цял живот.

Никога няма да забравя първата си поява в залата и колко изумен бях с каква скорост играеха тези състезатели. За пръв път изпитвах магията на тениса от такава близост и не исках да излизам от този своеобразен транс. След това дойде и възможността да разговарям с някои от най-големите имена в спорта и дори целият ни екип беше привилегирован да играе на същите тези кортове, така че надпреварата ми е донесла едни от най-незабравимите ми преживявания изобщо.

Прелюдията

Тази година обстоятелствата бяха значително по-различни, тъй като масовата публика не можа да се наслади на събитието и така беше отнета част от неговата атмосфера, което действително не ми се стори редно, имайки предвид далеч по-спокойната обстановка в страната спрямо миналата година и наличието на ваксини. Съставът на нашия екип също беше доста подменен, защото трябваше да се разделим с част от него, а всъщност единствено аз имах опит в отразяването на събитието.

Тези обстоятелства по никакъв начин не ни повлияха и новите попълнения показаха достойна за уважение отдаденост. Всички бяхме притеснени дали ще можем да се акредитираме при въпросното затруднено положение, но благодарим на Найден Тодоров за доверието отново да бъдем в почти пълно бойно снаряжение. Няма как да не спомена и Росен Петков, чийто професионализъм и отношение ме грабнаха от ден първи. Човекът се раздаваше на 100 процента, помагаше с всичко възможно и беше навсякъде в хода на седмицата, което ме направи длъжен да го спомена в материала си.

Екипът

Заедно с мен в приключението пък се включиха Влади, Диана и Тея. Имам самочувствието да се определям за подвижна тенис енциклопедия, само че Владислав на моменти наистина ме смайваше със знанията си за спорта, които вероятно биха му дали възможност да ви отговори какъв чай е пиела бабата на Род Лейвър. Момчето караше 12-часови смени и веднага тръгваше за залата, като почти винаги пристигаше първи и си тръгваше последен. Мога само да го поздравя за ентусиазма и да му пожелая да не губи страстта си към тениса.

Тея пък трябваше да влезе в ролята на наш фотограф, макар че реално се намира доста далеч от подобна компетенция. Да, в първия ден тя гледаше видеа как да си включи апарата и се чудеше защо вижда празен екран, докато капакът изобщо не беше махнат, ала нейното развитие беше повече от забележително. Момичето правеше близо 500 кадъра дневно, не спираше да обикаля около корта и в края на седмицата беше молена от колегите журналисти за снимки. Безспорно пикът на Теодора се яви финалът, когато тя стъпи на централния корт и можеше само от няколко метра да снима шампиона Синер и заснетото определено може да я изстреля в папарашка роля на Vanity Fair, както и много други светския събития, за които нямам особено желание да чувам.

Диана пък е по-малката ми сестра на Валери, който в момента учи в Нидерландия, но реално винаги е била най-дейна в сайта и е била зряла за двама ни. Много държах тя да получи акредитация, въпреки че е на скромните 15 години и съм страшно горд с нея, че това действително се осъществи. На нейната възраст общо взето бях усвършенствал връзването на обувките си, така че мога само да я поздравя и насърча да не спира да бъде така амбициозна, защото има всички качества да бъде много успешна във всяка една сфера.

Именно тя отговаряше за заявките в пресцентъра, ръчкаше ме да пиша в моментите ми на отпускане и до голяма степен беше поела от мен диригентската палка по отношение на организацията. Най-вече съм благодарен, че буквално ме изхранваше от вълшебната си чанта на Мери Попинз, в която навярно би се побрал и индийски слон. Спомням си как преди няколко години трябваше да целя с топка едни дупки в играта на пица Dominos, докато не решиха да ме отстранят, тъй като улучвах всеки път и сега бях значително улеснен в "улова" си.

Българските успехи

Самият турнир пък предложи наистина силни емоции и за пръв път станахме свидетели на две български победи. Александър Донски показа забележително израстване спрямо миналия сезон, разигравайки далеч по-умело от дъното на корта и съм обнадежден как тепърва ще се изкачва в световната ранглиста. Донски работи усилено в академията All In и категорично вече не разчита само на сервиса си, а умело конструира точките с топовния си форхенд и се движи далеч по-уверено по настилката.

Големият герой безспорно беше Димитър Кузманов. Мико категорично израства с всеки изминал месец през този сезон и надви Лоренцо Музети в една истинска тричасова епика, където за пореден път демонстрира своята борбеност и непримиримост. Последва неприятно поражение срещу Майхржак в следващия етап, само че и там Мико даде всичко от себе си и може да бъде единствено поздравен за себераздаването си в тези сблъсъци.

Големите асове

За мен категорично най-вълнуващи бяха срещите с участието на дългогодишния ми любимец Гаел Монфис, който вече отново показва най-добрия си тенис и профуча към финала безпроблемно. Ветеранът демонстрира невероятно ниво на сервиране и беше много агресивен от основната линия, което ме накара да си мисля, че ще вдигне титлата.

Всички обаче знаем за старата слабост на парижанина във финалите, от която в пълна степен се възползва Яник Синер. Младокът контролираше мача през цялото време и държеше опонента си далеч зад основната линия, за да си засужи повторен триумф в нашата столица. Също така ми се иска да спомена Маркос Гирон и Джеймс Дъкуърт, които показват забележителен напредък и скоро би трябвало да заемат заслуженото си място в топ 50 на света.

Заключение

Накрая бих желал да кажа, че провеждах интервюта на далеч по-големи турнири от този в хода на годината, но нито за момент не съм усетил подобна тръпка. Чувството да споделя емоциите с целия екип, е нещо несравнимо и дните се нижеха като секунди, защото ги запълвахме с множество забавни разговори и ценни моменти. Надявам се за в бъдеще да покорим още тенис сцени заедно, разчитайки на професионализъм и най-вече приятелство.

Понякога действително е сериозно предизвикателство да имаш нормална работна среда с хора, които познаваш прекалено отблизо, само че животът и без това е прекалено сериозен и предпочитам понякога да си разменим някоя по-остра реплика, но да можем на следващия ден да се уговорим за тенис. Стискам палци Sofia Open да остане на родна почва и догодина, за да може всеки от вас да се завърне по трибуните. А на тези, които все още не са усетили тръпката от това събитие... Ами какво чакате?

 

 

 

 


Ето как да гледате БЕЗПЛАТНО всички тенис мачове

Оцени тази статия:
Приключението Sofia Open от първо лице - Калоян Соколов Калоян Соколов
Теми:  
atp | sofia open | владислав риждов | диана андреева | истории и анализи | калоян соколов | любопитно | теодора кръстева

Коментари





Следвайте ни в Facebook