Новата шампионка на „Ролан Гарос“ Ашли Барти е родена за тенис, твърдят всички световни специалисти. Въпреки че е само на 23 години обаче, австралийката вече знае, че спортът не е всичко в живота.

Когато е на 13 тя предприема първото си пътуване извън Зеления континент, което по ирония на съдбата е до Париж. Вместо да се радва, че се разхожда по бреговете на Сена, Ашли мечтае да е вкъщи с кучетата си. На 14 Барти отново е в Европа и свързва този период с турнир в Холандия, когато плаче след всеки мач. „Бях много по-малка от останалите момичета, така че не ги познавах добре. Чувствах се самотна и чужда“, спомня си настоящата №2 в света, която е само на 220 точки от първата Наоми Осака.

На 15 тя печели „Уимбълдън“ за девойки, но толкова бърза да се върне у дома, че пропуска шампионския бал. Когато навършва 17, тя осъзнава, че през последната година е виждала семейството си само 27 дни. По това време Ашли живее сама в Мелбърн, където си готви по книга с рецепти от майка й, чисти, поддържа домакинство и тренира. „Хората си мислеха, че тя прави бляскава кариера, но за нас не беше така – разказва баща й Робърт, който е бил голфър, а по-късно работи за австралийското правителство. - Много сме сплотени и за нас липсата на Ашли бе нещо ужасно. Всичко, което тя правеше, е да седи в самолета, да спи на хотел и да играе тенис.“

В един момент самата Ашли просто не издържа повече на този ритъм и избухва в сълзи пред тогавашния си треньор Джейсън Столтенберг. Той изобщо не е изненадан от реакцията й, защото отдавна усеща колко стресирана е възпитаничката му от живота на професионалния спортист. Подкрепяна от близките си и цялата тенис общност в Австралия, Барти решава да спре. Бащата смята, че дъщеря му изпада в тази депресия отчасти по негова вина. „Винаги съм страдал от обсесивно-компулсивно и биполярно разстройство, както и от маниакална депресия. Аз съм на медикаменти и винаги ще ги взимам, но благодарение на тях имам чудесен живот", признава Робърт.

Ашли търси помощ от леля си, която е психиатър и в продължение на две години пие хапчета. „Спомням си, че след всяка от терапиите ни, си тръгвах, обляна в сълзи, но се чувствах милион пъти по-добре“, споделя Барти, която вярва, че нейната история ще помогне на стотици момичета, попаднали в клопката на тенис кариерата.

Покрай тези срещи, невръстната звезда си дава сметка, че пословичният перфекционизъм й пречи. Има си свои малки лудости ала Рафаел Надал – никога не използва кърпа и не пие вода в първия гейм, винаги поставя ракетата си до стола по един и същи начин и задължително я сменя при нови топки. „Освен това винаги подреждам и разопаковам тенис сака си в една и съща последователност, като не давам на никого да припарва до него“, усмихва се Ашли.

Отдушник от цялото това напрежение тя намира в крикета, с който се захваща полупрофесионално във втората половина от 18-месечната пауза от тениса, когато се включва в състава на Бризбейн Хийт. „Страшно ми харесваше, че се занимавам с отборен спорт, защото тенисът е занимание самотно. След една победа дори отидохме да изпием по бира, което не ми се беше случвало никога“, разказва Ашли.

Първият й треньор Джим Джойс, който открива невероятния й талант едва 4-годишна, все пак намира начин да я задържи на корта като я кара да работи с деца и възрастни дами. „Не можах да допусна Барти да пропилее наученото, защото тя е създадена за тениса. Когато дойде при мен за първи път, беше твърде малка, но имаше концентрацията и координацията на два пъти по-голямо дете. Улучи точно още първата топка, която и подадох, а после с часове тренираше със стара дървена ракета на стената на къщата им.“

По време на принудителното си отсъствие от тениса, Ашли успява да построи свой дом, близо до този на родителите си край Бризбейн. „Последното, което исках в този период, е да бъда треньор от сутрин до вечер. Имах чувството, че Джим ме товари с толкова работа, за да я намразя завинаги, а всъщност беше обратното – усетих колко обичам тениса. Нуждаех се от време да израсна като личност, но ми липсваха емоциите, които можеш да изпиташ само на състезание.“

Въпреки това тя изобщо не обмисля завръщане, докато в един летен следобед не отива да погледа как бившата й партньорка Кейси Делакуа играе на двойки на турнира в Сидни. „Тя ме покани да потренираме заедно и магията се случи – кортът беше празен и тих, а аз се почувствах прекрасно. Използвах една от ракетите на Кейси и когато й я връщах, й казах: „Това съм аз. Това трябва да правя“. Тенисът ме викаше обратно при себе си.“

За всички завръщането на Ашли било толкова шокиращо, колкото и оттеглянето й. „Когато тя спря, всички мислехме, че е окончателно. Решението й беше толкова категорично“, обяснява бащата.

Тъй като й от WTA мислели по същия начин, Барти нямала право да използва ранкинга си от септември 2014 г. Започнала от нулата точно преди 3 години. Налагало се да играе на турнири от по-ниска категория и й се събрали 11 мача за 9 дни на английската трева, вследствие на което се контузила – стресфрактура на дясната ръка. „Борих се със зъби и нокти за всяка едно място нагоре в ранглистата. Но през цялото време си повтарях, че ако не бях си взела почивка и не бях поживяла нормален живот, нямаше да съм тук сега“, казва Ашли, която завършва сезон 2016 като №325, а в края на 2018-а вече е №15 на сингъл и №7 на двойки. Само година след завръщането си играе финал от Големия шлем – на каре с Делакуа, а през 2018 г. триумфира с първия си трофей на двойки – на US Open с Коко Вандевеге.

„Тя е висока само 166 см, но компенсира липсата на габарити с изключителен усет към топката – отчита анализаторът Питър Бодо. - Разбира се, много играчи притежават това качество, но не успяват да го използват достатъчно добре, защото им липсва необходимата тактика. Барти е като швейцарско ножче.“

И макар вече да има на сметката си пет титли и над 10 млн. долара, Ашли си остава онова скромно и целеустремено момиче от захабените кортове, сгушени между складове и автосервизи в индустриалното западно предградие на Бризбейн. „Знам, че играя ли моя тенис, мога да меря сили с най-добрите – отчита Барти. - Но не съм си и мечтала, че ще спечеля „Ролан Гарос“. Разбира се, всички си имаме мечти като деца, но това, което ми се случи тук, е просто невероятно.“

ТАНЯ МАНОВА, в. "Телеграф"

Форум - Дискусия на живо