Томи Пол винаги е бил сред най-обещаващите американски състезатели и достигането му до полуфиналите на Аустрелиън Оупън изглежда закономерно спрямо неговия талант, но младокът трябваше да извърви трънлив път, за да достигне до своето тенис изкупление. Пол е сред водещите играчи в своята страна още от детските си години и има редица национални титли, а освен това достига до номер три в световната ранглиста за юноши. Ранните успехи обаче често могат да доведат до нереална преценка от страна на един тийнейджър и Томи решава да се откаже от правото си на стипендия за всеки един от най-престижните американски университети, защото се чувства готов да се превърне в професионален тенисист.

Началото е повече от отлично, тъй като американецът се класира за основната схема на US Open още в своя дебютен сезон и бързо пробива в топ 200. Следващите две години не са дотолкова успешни за Пол, който гравитира около същите места в класацията, но все пак продължават да му се възлагат големи надежди и получава "уайлд кард" за участие на Откритото първенство на Австралия.

Там той изиграва страхотен мач, само че бива спрян в 5 сета от далеч по-опитния Таро Даниел и изглежда, поражението съкрушава сериозно американеца, който във въпросната вечер поглъща промишлени количества алкохол и се поставя в изключително неудобна ситуация на следващия ден, когато излиза заедно със Стийв Джонсън за двубой от откриващия кръг на двойки.

Томи почти не удря топката по време на загрявката и видимо едва държи своята ракета, като в крайна сметка представителите на домакините отстъпват за едва 35 минути. Въпросната случка принуждава USTA (Американската тенис асоциация) да оттегли всякаква подкрепа към тенисиста и изведнъж той се оказва без финансиране, треньор и ясен план за бъдещето.

Както обаче знаем, то неволята често се оказва най-добрият възможен учител и негативните обстоятелства имат крайно отрезвяващ ефект върху американеца. Пол рестартира кариерата си с изяви на най-ниската категория професионални турнири, опитвайки се да спести разходи, и знае как всеки един долар има значение. Тази безизходица отключва най-доброто от тениса на младока, който печели турнир след турнир и съвсем скоро той се установява в Чаланджър Тура, а през 2019-а съумява да пробие в топ 100 на света.

Промяната на Томи пък е видна за абсолютно всички и неговата работа етика се е превърнала в еталон. Състезателят не притежава нито техниката на Федерер, нито мощта на Надал, но се бори за всяка една топка, сякаш от това зависи животът му, което до голяма степен доскоро е било вярно.Това кара USTA да направи стъпка към сдобряването с него, а Пол вече е наясно как гордостта не е добър съветник, и започва работа със специалиста Брад Стийн, като останалото до голяма степен ни е известно.

Новосформираното дуо не спира да постига нови върхове, минавайки през дебютната ATP титла в Стокхолм през 2021-ва, победата над актуалния номер едно Карлос Алкарас, докато накрая стигнем до класирането за полуфиналите на Аустрелиън Оупън, с което 25-годишният тенисист си гарантира място в топ 20 след края на надпреварата.

Сега пред него стои наглед една непосилна задача, защото утре му предстои да премери сили с деветкратния шампион Новак Джокович, ала Томи изглежда готов за битка и няма намерение да дава нищо даром на големия фаворит за трофея в Мелбърн:

"Да играя с Новак в Австралия, е едно от най-големите възможни предизвикателства в тениса. Вероятно щях да имам по-големи шансове срещу Рубльов, само че досега не съм играл срещу Джокович и не можеш да бъдеш сред най-добрите, ако не ги побеждаваш. Нямам търпение да изляза на корта и смятам, че моментът е подходящ за подобен сблъсък, имайки предвид как играя най-добрия си тенис в живота. Развълнуван съм от възможността и нямам абсолютно нищо за губене" - споделя Пол в последната си пресконференция.

Форум - Дискусия на живо