Бърнард Томич категорично е сред най-добрите примери как успехите на ранна възраст могат да са прекалено главозамайващи и в крайна сметка да доведат до тоталното обезличаване на даден състезател. Славата със сигурност не е за всеки, а напрежението в професионалния спорт е твърде голямо за психиката на едно невръстно дете и затова има възрастови ограничения в почти всички организирани състезания по света. Нека обаче сега да се върнем към историята на небезизвестния австралиец, който започна сезон 2022 с обещания за завръщане в топ 10, но в крайна сметка отпадна в първия квалификационен кръг в Мелбърн и впоследствие даде положителна проба за коронавирус.

Томич несъмнено е един от най-ярките таланти в играта, само че психиката му е увредена още от детинство и това определено оставя трайни отпечатъци у неговото съзнание. Самият играч признава, че все още се страхува от баща си и никога не би възпитал децата си по същия начин. Джон Томич е деспотичен родител, който спира сина си от училище на едва 13-годишна възраст и се опитва да го превърне в истинска машина за тенис. Младокът е бил обругаван при грешка, замерян с топки и удрян с ракети, ала бившият номер 17 все пак признава татко си за добър човек, от когото се е научил на дисциплина в работния процес по това време.

Успехите не закъсняват и Томич подписва мултимилионен договор с Найк на следващата година. Това го превръща в най-младия атлет с подобна сделка, изпреварвайки дори Майкъл Джордън. Тийнейджърът скоро оглавява всички възрастови групи и пробива в Тура с лекота, достигайки до четвъртфинал на Уимбълдън, макар че по онова време е само на 18 години и изравнява постижение на Борис Бекер. Тогава тенисистът обаче усеща от първа ръка трудността на подобен живот, признавайки следното:

"Баща ми имаше нереалистични очаквания към мен. Искаше да бъда номер едно в света и да спечеля поне 10 титли от Големия шлем. Австралийската публика също беше насочила всичките си надежди към мен и всяка моя загуба се приемаше за огромна издънка. Беше ми трудно да продължавам с този ритъм на живот и спрях да се наслаждавам на играта, като понякога губех нарочно, за да сваля очакванията към себе си за в бъдеще.

Също така имах проблем в комуникацията с моите треньори през годините. Веднъж Патрик Рафтър определи представянето ми за срамно, след като бях загубил от Родик на US Open и сякаш ме сравни със земята, а играех с един от най-добрите в света към този момент. Никой не се интересуваше как съм и какво се случва с вътрешния ми свят, докато аз изживявах сериозни житейски кризи и просто не можех да дам най-доброто от от себе си" - спомня си Томич.

29-годишният играч не отрича и своите грешки, като не крие, че винаги си е мечтал да кара скъпи коли и да води луксозен живот. Тази перспектива се сбъдва и 259-ият в ранглистата се е отдал навремето на точно тези изкушения и е оставил професията си на заден план.

Сега той разбира как тези неща не могат да те направят щастлив и не са от такова значение. Той освен това се разкайва за отношението си към Лейтън Хюит, тъй като в миналото го е заплашвал неведнъж. Причината се крие в това, че бившият двукратен шампион от Шлема категорично е отказал да включва Томич в националния отбор на Австралия и е правел всичко възможно той да не получава покани по турнирите в родината си.

В момента Бърнард разбира добре мотивите на именития си сънародник, защото те са били с изцяло възпитателна цел и са били провокация, която да накара 196-сантиметровия състезател отново да вземе тениса насериозно и най-после да разкрие огромния си потенциал.

Досега историята на Бърнард Томич има изцяло печален оттенък, само че самият той е решил да си даде една последна възможност за изкупление, за да не приключи кариерата си с нотка на съжаление и си поставя много високи цели за предстоящите си изяви:

"Веднъж Джокович дойде при мен и ми каза да си представя на какво би бил способен, ако притежаваше таланта ми. Тези думи ме накараха да се замисля и разбрах, че нямам още много време на корта и трябва да оползотворя оставащите си години. Искам да не изпитвам никакво чувство за вина, щом реша да се оттегля и отново да усетя истинско щастие от тениса.

Можех да направя хиляди неща по различен начин. Определено имах нужните умения за спечелването на Уимбълдън. Аз съм един от най-добрите играчи на трева и това е моята цел през идните няколко години, в които се надявам най-после да постигна тази цел, и вярвам в това. Определено ще ме боли много, ако не реализирам потенциала си и дължа на себе си да опитам отново силно завръщане в спорта. Трябва просто да докажа сам на себе си, че още мога да съм на върха в тениса" - завърши Томич.

Ето как да гледате БЕЗПЛАТНО всички тенис мачове