Има надпревари, които са по-специални от останалите в своя спорт и успехът в тях носи по-голям и по-различен престиж.

Шампионската лига, финалите на НБА, Гран при на Монако във Формула 1 - триумфът в тях неизбежно те поставя в елитен клуб на „избраници“. За тениса тази надпревара е „Уимбълдън“. „Свещената трева“ вече повече от 150 години е еталон за изтънченост, престиж и авторитет не само в света на тениса, но и в този на спорта като цяло. Преди 133-тото издание на турнира „Евроспорт“ ни припомня удивителната му история, както и хората, оставили най-ярка следа в него.

Няколко години по-късно е поставено началото на първата „династия“ в турнира. В периода 1881-1886 Уилям Реншоу печели 6 от 7-те си титли в турнира, а през 1888 брат му Ърнест също вдига трофея. Двамата завоюват и 5 купи на двойки, записвайки имената си със златни букви в историята. Те обаче не са единствените братя, радващи се на успехи на „свещената трева“. Реджиналд и Лорънс Дохърти печелят общо 9 титли на сингъл, а година след последния триумф на Лорънс се случва нещо знаменателно - през 1907-а австралиецът Норман Брукс става първият чуждестранен шампион.

Дамите не остават пренебрегнати за дълго. Първият женски турнир на „Уимбълдън“ е организиран през 1884, а шампионка става Мод Уотсън. Три години по-късно Лоти Дод става най-младата победителка за всички времена - само на 15 години! Впоследствие Дод си тръгва с трофея още 4 пъти и се превръща в една от първите звезди на женския тенис. И ако Дод става най-младата шампионка, то най-възрастната е Шарлот Купър, която през 1898 печели последната от 5-те си титли на възраст от 37 години. Най-голямата британска звезда при жените преди Първата световна война обаче безспорно е Доротея Ламбърт Чеймбърс, която обира 7 титли между 1903 и 1914 година.

След войната турнирът се превръща във „френска“ територия. При мъжете някой измежду Рене Лакост, Анри Коше и Жан Боротра неизменно печели купата в периода 1924-1929, а легендарната Сюзан Ланглен печели 6 от първите 7 турнира след войната. Фред Пери носи на домакините 3 поредни титли (1934-1936) и е последният британец, печелил турнира чак до триумфа на Анди Мъри през 2013 г. Тази „суша“ се настанява и при жените - британките се утешават само с 4 титли в годините между двете световни войни, докато през това време американката Хелън Уилс-Муди ликува с трофея цели 8 пъти.

Началото на Откритата ера води най-добрите играчи в света на „Уимбълдън“, като първите „открити“ турнири са спечелени съответно от Род Лейвър и Били Джийн Кинг, която взима и последните две надпревари преди новата ера. До края на 80-те американките доминират в женския шампионат, като Мартина Навратилова, Били Джийн Кинг и Крие Евърт грабват общо 16 трофея. Със своите 9 титли безспорната кралица на „Уимбълдън“ е Навратилова, която след последния си триумф през 1987 г. достига до финала и през следващите две издания, където губи от новата любимка на лондонската публика - бъдещата 7-кратна шампионка Щефи Граф.

При мъжете също не липсват легендарни фигури. 70-те години принадлежат на Бьорн Борг, който печели 5 поредни титли в периода 1976-1980, преди да прекпони глава пред най-голе-мия си съперник Джон Макенроу. Американският скандалджия триумфира на „Уимбълдън“ три пъти, преди да дойде ред на следващото поколение в лицето на Борис Бекер и Стефан Едберг. Те се добират съответно до три и две купи на „свещената трева“, а от 1988 до 1990 г. са неизменно един срещу друг на финала.

Последното десетилетие на XX век преминава под властта на Пийт Сампрас. В периода 1993-2000 „Пистолетът Пийт“ достига до 7 финала, като печели всички! С настъпването на новото хилядолетие обаче настъпва и новата ера в Лондон, където се появява човекът, който отнема от Сампрас титлата „Крал на тревата“. Роджър Федерер се поздравява с 5 поредни титли през 2003-2007 г. А през 2008 отново стига до финала, където отстъпва на Рафаел Надал в титаничен мач, считан от мнозина за най-великия в цялата история на тениса. Това обаче не пречупва Маестро-то, който добавя на сметката си още три крайни победи, измествайки Уилям Реншоу и Пийт Сампрас от върха на вечната ранглиста на турнира.

Значима следа на „Уимбълдън“ оставиха и двама българи. Първо Цветана Пиронкова изуми света с полуфинала си през 2010 г., когато елиминира с 6:2, 6:3 петкратната шампионка в Лондон и №2 в света Винъс Уилямс. Тогава 22-годишното момиче от Пловдив, което бе №82 в ранглистата, остана на косъм и от мача за титлата. Тя изпусна с 6:3, 2:6, 2:6 Вера Звонарьова (Рус) и се размина с финал срещу Серина Уилямс, която взе преди 9 г. една от общо 7-те си купи в турнира. На следващата година Пиронкова доказа, че успехът й не е бил случаен, защото проби до 1/4 финал след реванш срещу втората поставена Звонарьова и нова победа над Винъс Уилямс. Спря я единствено бъдещата шампионка Петра Квитова (Чех) - с 3:6, 7:6(5), 2:6.

Звездният миг на Григор Димитров при мъжете пък настъпи през 2014 г., след като през 2008-а той стана юношески шампион в турнира. Преди 5 г. той детронира с 6:1, 7:6, 6:2 Анди Мъри и осуети присъствието на шотландеца на шести пореден полуфинал. Победата гарантира на хасковлията дебют в топ 10, но след това силите му стигнаха само за зрелищно поражение с 4:6, 6:3, 6:7(2), 6:7(7) от Джокович. Най-доброто представяне на нашето момче оттогава е 1/8 финалът през 2017 г., когато отстъпи на спечелилия по-късно купата Федерер. Сега Роджър отново е фаворит за златния трофей, но няма да му е никак лесно. Настоящият шампион и 4-кратен първенец в турнира Новак Джокович не крие амбициите си да защити титлата, а двукратният победител Рафаел Надал отново е на гребена на вълната след рекордния си 12-и успех на „Ролан Гарос“. По-млади играчи като Тийм, Зверев и Циципас обаче също са решени да атакуват върха.

"Телеграф"

Спечели тенис почивка

Форум - Дискусия на живо