Григор Димитров е неизменна част от тенис елита в последното десетилетие, но всеки голям играч е тръгнал от най-ниските нива на професионалния спорт и мястото му до върховете на ранглистата далеч не е било даденост. Целта на този материал е именно да си припомним някои от най-знаковите срещи в ранните години на първата ни ракета, които са му показали, че е равностоен на най-добрите в света и са му помогнали да се превърне в това, което представлява към момента.

Срещата с Томаш Бердих в Ротердам през 2009г. (4:6 6:3 6:4)

Добрите изяви на Григор Димитров при юношите му носят покана от организаторите на силния турнир в Ротердам. Тогава българинът е едва на 17 години и никога досега не е участвал в надпревара на АТП. По това време Гришо е номер 478 в света и никой не му дава особени шансове, когато жребият му отрежда да срещне Томаш Бердих, който е в подножието на топ 20 и е един от най-обещаващите млади играчи в Тура.

Чехът вече е шампион в сериите "Мастърс", има общо 8 трофея на най-високото ниво в тениса, като освен това вече е надигравал хегемоните Роджър Федерер и Рафаел Надал. Всички специалисти очакват лесен успех за Томаш и фаворитът стартира отлично срещата, печелейки рутинно откриващия сет.

Българинът обаче има съвсем други планове и разкрива огромния си потенциал на света. Тийнейджърът изкарва съперника си извън равновесие с агресивен стил на игра и постоянни излизания на мрежата. Димитров още тогава разполага с изключително разнообразен арсенал от удари, а неговият опонент не е подготвен за това и сензацията става факт, което носи дебютна победа за Гришо в подобна висока категория състезание!

Срещата с Рафаел Надал в Ротердам през 2009г. (5:7 6:3 2:6)

Пренасяме се само два дни по-късно, когато младата ни надежда има честта да се изправи срещу световния номер 1 Рафаел Надал в един двубой между настоящето и бъдещето. Българинът не показва никакви притеснения от именития си съперник и играе с него като напълно равен. Рафа съумява да открадне първата част, само че Григор бързо възстановява паритета и срещата влиза в решителен сет, където единствено опитът на испанеца му позволява да се измъкне от комплицираната ситуация.

Впечатлението, което Григор оставя в средите след този мач, е невероятно. От официалния сайт на турнира пишат, че родният ни представител е излязъл на корта момче, но вече е истински мъж. Надал също не спестява суперлативи по адрес на Димитров, предричайки му бляскаво бъдеще и сигурно място в топ 10.

Петер Лундгрен пък разкрива, че Гришо е по-напред в развитието си от Федерер на същите години. Специалистът към този момент е в щаба на българина и разказва как нашето момче може да се похвали с далеч по-добри физика и стабилни волета, отколкото Маестрото в ранния му период, когато именно шведът е наставник на 20-кратния носител на титли от Големия шлем.

Тази среща има и своите негативи, тъй като самият Григор е признавал как тогава си е помислил, че е съвсем близо до най-добрите, а всъщност са му трябвали години работа, за да може да запази нужното постоянство, което да му даде възможност да се конкурира с тях.

Срещата с Багдатис в Мюнхен през 2011г. (3:6 7:6 6:2)

Пренасяме се две години напред, за които настоящата ни първа ракета е направил сериозен скок в своето развитие и вече е номер 69 в подреждането, ала така и не може да направи по-сериозен пробив извън Чаланджърите. Това най-накрая става факт в Мюнхен, където младокът се класира за първия си АТП четвъртфинал и то с гръмка победа над опитния Маркос Багдатис, който вече има финал в Големия шлем на сметката си.

Гришо впечатлява със завидна психическа устойчивост, спасявайки два мачбола във втория сет, като впоследствие показва по-голяма свежест от противника си и го надиграва напълно в третия сет, благодарение на невероятно си движение по корта и чувство в ръката при изпълнението на къси топки.

Григор този път остава здраво стъпил на земята и не полита в облаците. Той вече знае, че не съществуват лесни срещи и признава радостта си от триумфа, но допълва, че това е просто един четвъртфинал, а той иска за в бъдеще да не се задоволява с достигането само до тази фаза на дадена надпревара.

Срещата с Жо-Вилфред Цонга на Уибълдън през 2011г. (7:6 4:6 4:6 6:7) 

Това е двубоят, който смело мога да кажа, че ме превърна от почитател в огромен привърженик на Григор Димитров. Нашият сънародник изигра един феноменален мач, ала имаше малшанса да се изправи срещу опонент в топ форма. Цонга беше достигнал до финала в Куинс и началният му удар работеше безотказно върху тревата. Именно на този Уимбълдън французинът нанесе първото поражение на Федерер, след като Маестрото е имал аванс от 2-0 сета и то на любимата за него надпревара.

Сблъсъкът между Димитров и Цонга беше истинска наслада за окото. Двамата играчи постоянно търсеха начин да завършат топката и се надхитряха по всевъзможни начини, а атрактивните изпълнения и плонжовете бяха неделима част от шоуто. Скучните еднообразни размени напълно отсъстваха и всяка точка се превръщаше в истинско пиршество за тенис зрителя, а Джон Макенроу сипеше суперлативи по адрес на Григор от коментаторската кабина, заявявайки, че вече разбира защо хората говорят толкова за този младеж.

В крайна сметка френският играч изкопчи победата, но уважението в неговите очи към Григор беше повече от явно и той веднага прескочи мрежата след последната точка, за да поздрави легналия върху корта свой достоен съперник и да го възнагради с няколко окуражителни думи за невероятната му игра в този ден.

Форум - Дискусия на живо