Ню Йорк отново ще бъде столица на тениса в продължение на две седмици, а звездите на тура ще излязат на най-големия корт в света - „Артър Аш“.

И макар всеки да разпознава великата арена, малцина знаят историята на човека, чието име носи тя. В навечерието на Откритото първенство на САЩ „Евроспорт“ ни припомня живота на една от най-ярките фигури в тениса за миналия век.

Артър Робърт Аш е роден на 10 юли 1943 г. в Ричмънд, Вирджиния. За негова беда това е едно от най-неподходящите места за живот, ако си чернокож. По време на Гражданската война Ричмънд е столица на защитаващата робството Конфедерация и както във всички южни щати, расистките настроения във Вирджиния са много силни. Въпреки това на чернокожите деца им е разрешено да спортуват, включително и да играят тенис. Ала още в ранна възраст бъдещата звезда Аш се сблъсква с тежката реалност - да си талантлив тенисист е едно, но да си талантлив чернокож тенисист е нещо съвсем различно.

“Когато бях на 12 години не ме допуснаха до градското първенство на Ричмънд. Турнирът се провеждаше в „Бърд Парк“, в квартал на бели. Сам Уудс, който беше тенис отговорникът на Ричмънд, бе много разочарован. Каза ми: „Синко, ако зависеше от мен, щеше да играеш, но правилата са си правила“. С треньора ми си тръгнахме дълбоко огорчени, тъй като знаехме, че единствената причина, поради която не можех да играя, беше това, че съм черен“, разказва Артър, когото обаче трудностите не могат да сломят.

„Още като дете бе много амбициозен - спомня си брат му Джони. -Постоянно ми повтаряше, че мечтае да стане първият чернокож мъж, спечелил „Уимбълдън“. Тогава бях твърде малък, за да разбера смисъла на всичко това, но години по-късно целият свят го разбра“.

През 1966 г. Артър се дипломира в Калифорнийския университет със специалност бизнес администрация, а междувременно се е утвърдил като един от най-ярките млади таланти в американския тенис. Комбинирайки тези две неща, той би могъл да бъде силна фигура в движението за правата на чернокожите. Но Аш предпочита по-скромен подход.

„Неговото становище по въпроса с бедността и проблемите на работническата класа бе много изненадващо за повечето хора - обяснява Хари Едуарде, професор по социология. - Артър твърдеше, че много от проблемите на чернокожата общност се коренят в мързела. В това, че хората не полагат достатъчно усилия, за да подобрят положението си. В това отношение той не само че не беше радикално настроен, той не беше дори либерално настроен“.

Мнозина критикуват Аш за неговата пасивна позиция, но той има готов отговор: „Действам с ракетата, а не с устата си“. А ракетата работи много добре. През турбулентната за Америка 1968 г. Артър вдига първия си трофей от Големия шлем на US Орел. Успехът не би могъл да дойде в по-подходящ момент. В годината, в която Мартин Лутър Кинг и Робърт Кенеди са убити, чернокожите американци намират своя нов герой.

„В този момент всичко се промени -отбелязва Джони Аш. - Той вече беше шампион, а хората слушат шампионите. След финала пророних няколко сълзи не само заради успеха, но и защото знаех какво означава това за Артър. Сега той беше Някой и можеше да даде своя принос по начина, по който той искаше“

През 1970-а Аш печели Australian Open и е важна част от знаменития американски отбор, който завоюва купа „Дейвис“ за трети пореден път. В предходната година Аш заедно със свои приятели основава няколко детски тенис центъра, където подрастващите могат да играят и да получават уроци напълно безплатно всеки ден след училище. След успеха в Мелбърн той подписва първия си професионален договор и авторитетът му нараства още повече. При професионалистите обаче го очаква друга тежка битка - тази между играчите и националните федерации.

През 1973 г. Асоциацията на професионалните тенисисти (АТР), оглавявана от Аш, прави немислимото и бойкотира „Уимбълдън“. Причината е тенис федерацията на Югославия, която наказва Ники Пилич за 9 месеца по обвинение, че е отказал да играе за купа „Дейвис“. Артър уточнява нещо много важно пред медиите: „Ние не враждуваме с „Уимбълдън“. Просто се случи така, че наказанието на Пилич дойде в навечерието на турнира.“

В крайна сметка 13 от 16-те поставени играчи се оттеглят от надпреварата. Илие Настасе и Джими Конърс, който членува в конкурентна организация от играчи (WTT), остават и участват. Именно тук започва враждата между Аш и Конърс. WTT завежда дело срещу Аш и неговата АТР. През 1974 г. Конърс получава забрана да играе на „Ролан Гарос“, а той на свой ред отказва да представя САЩ на „Дейвис“. През 1975-а двамата тенисисти се срещат на финала на „Уимбълдън“. Поетично - най-големият враг на Артър стои на пътя към голямата му мечта. Аш е аутсайдер, но това не го притеснява. Нещо повече - той излиза на корта с екип на националния отбор на САЩ. Провокацията към Джими е съвсем явна. Финалът остава в историята като един от великите: Аш променя стила си сякаш за една нощ, а Конърс няма отговор на неговата интелигентна и технична игра. Мечтата става реалност - Артър Аш е шампион на „Уимбълдън“! Човекът, на когото някога е било забранено да играе на градското първенство, сега е №1 в света.

За съжаление не е писано историята на Аш да завърши щастливо. Спокойствието, което винаги си налага да показва, го прави любимец на целия свят, но трупаното с години напрежение накрая взема ужасна цена. На турнир в Австрия през 1979 Аш получава сърдечен удар, който прекратява кариерата му на 36-годишна възраст. Той претърпява две операции на сърцето и всичко изглежда наред в продължение на няколко години, но през 1988 г. Аш припада няколко пъти и постъпва в болница със съмнение за мозъчен тумор. Проблемът се оказва друг - по време на втората операция лекарите са му прелели кръв, заразена със СПИН. На 8 април 1992 г. Артър дава специална пресконференция, на която разкрива голямата си тайна. Макар да изживява последните си месеци на този свят, Аш основава фондация за борба със СПИН и продължава да бъде активен застъпник на човешките права.

Играчът, променил завинаги историята на американския тенис, си отива от този свят на 6 февруари 1993 г. Артър Аш е погребан точно до майка си в родния Ричмънд, след като хиляди негови съграждани изпращат великия шампион в последния му път. Няколко години по-късно, през 1997-а, е построен стадион „Артър Аш“ - най-големият тенис корт в света. А на главния булевард в Ричмънд има редица статуи, като всички изобразяват герои от Гражданската война. Всички, освен една - тази на Артър Робърт Аш.

Източник: "Телеграф"

Форум - Дискусия на живо