Финалистът на Уимбълдън 1973 - Александър Метревели, говори в интервю за Пресбол за ситуацията в миналото с федерацията на СССР.

- Какво ставаше с парите от наградите на чуждестранните турнири?

- Това не зависеше от мен. Трудно беше да се въведе някакво правило, защото някои губеха в първия кръг, а някои достигаха до финала. Освен това наградните фондове на турнирите бяха различни. 

Наскоро един от лидерите на ATP ми изпрати снимка от първия ми професионален турнир в Рим. Печалбата там беше сериозна и преди началото се консултирах с Москва относно предполагаемото развитие на събитията. Казаха ми: „Нека се разберем по следния начин: ще вземеш половината за себе си, а другата половината е за нас. Но така, че никой да не знае за това.“ Отговарям: "Но трябва някак да декларирам тези пари на границата..." - "Е, не можем да разрешим този въпрос."

Започнах добре, побеждавах противник след противник.. И скоро ми се обадиха от федерацията: "Знаеш ли, половината все още ти е много. Вземи една четвърт за себе си, останалото е за Съюза.

- Как се справихте с паричната награда след най-големия ви успех - финала на Уимбълдън 1973?

- Тогава ми взеха цялата печалба. Дори трябваше да плащам допълнително за престоя си. Хотелите бяха друг проблем, който в миналото имахме. Сега можете да отидете на Купа Дейвис с цялото си семейство - и това е осигурено. А тогава, за да получите добра стая, в която можете да се отпуснете нормално, трябваше да доплатите.

Имаше политическо влияние. Можехме да спечелим Купа Дейвис два пъти, но не ни дадоха. В единия случай заради чилийците - наскоро в страната им се бе случил преврат. Във втория случай - отборът на Южна Африка. Затова трябваше да загубя от своите съперници. В противен случай щяхме да получим санкции и глоби. Винаги са ни казвали, че политиката е извън спорта. Но знаехме, че това не е така.

Форум - Дискусия на живо