Конкуренцията в тениса е повече от свирепа, разликите между елитните тенисисти са наистина минимални, а двубоите се решават от няколко точки. Ставали сме свидетели на множество събития, в които по-ниско ранкиран играч съумява да преодолее съпротивата на голямо име, но рядко аутсайдерът прави по-сериозен рейд в съответната надпревара и често я напуска още в следващия кръг. Има ли обаче случаи, когато подобен състезате  печели значима титла? Отговорът е утвърдителен.

Става дума за австралиецът Марк Едмъндсън, който триумфира на Аустрелиън Оупън през 1976 година. По това време той работи паралелно като чистач в болница, за да спестява пари, с които да пътува по турнирите. Той обаче ще шокира тенис обществеността съвсем скоро. Едмъндсън се намира на незавидното 212-то място в световната ранглиста към този момент и мястото му в основната схема далеч не е сигурно. Австралиецът обаче получава шанс и се превръща в най-ниско ранкираният тенисист с титла от "Мейджър" надпревара, което продължава да бъде така и до днес. Марк е и последният местен играч, който съумява да вдигне купата в Мелбърн, а историята му е повече от вдъхновяваща.


"Успях да заема последното място в жребия. Тогава схемата се състоеше от само 64 души. Тогава редица топ състезатели пропускаха Откритото първенство на Австралия и получих възможност да се включа. Случих на приличен жребий, който ми позволи да стартирам с петсетова победа. Оттам насетне всеки следващ мой триумф можеше да се счита за сериозна изненада" - спомня си Едмъндсън.

Марк се оказва истинска енигма за опонентите си, тъй като никой няма преки наблюдения от неговата игра и австралиецът се възползва максимално от това си преимущество. Пепеляшката на надпреварата продължава уверено към четвъртфиналите, където му предстои да се изправи срещу Дик Крийли, който е финалист от миналогодишното издание.

"Предстоеше ми наистина сериозен тест, но преди това се случи нещо невероятно. Джон Нюкомби дойде при мен и ме попита дали някога съм играл на Централния корт, а случаят не бе такъв. Той ми даде изключително ценни съвети и успях да спечеля в три сета. Беше фантастично, че можех да разчитам на помощ от страна на седемкратен шампион от Шлема."

Впоследствие световният номер 212 се изправя срещу Кен Розуел в един двубой с подчертан фаворит. Розуел е истинска легенда в спорта и печели възхищението на зрителите поради невероятно техничния си стил, но Едмъндсън опровергава всички тези предварителни прогнози.

"Имах ясен тактически план, макар никога да не го бях срещал. Нямах какво да губя. Бях го гледал стотици пъти и знаех какво да очаквам. Реших да го натискам на форхенд, защото дланният му удар бе доста по-колеблив, ако го сравняваме с великолепния му бекхенд. Планът ми проработи отлично и изведъж осъзнах, че съм финалист!"

Там ученикът трябваше да се сблъсъка с учителя, тъй като Джон Нюкомби също бе намерил място в битката за трофея. Нюкомби не се изказва особено ласкаво за съперника си преди двубоя, заявявайки как е съвсем различен съперник спрямо Кен Розуел и Едмъндсън не осъзнава срещу какво му предстои да се изправи.

"Показа малко пренебрежително отношение спрямо мен. Искаше да ме накара да се съмнявам в собствените си възможности. Аз обаче бях уверен в себе си. Сервирах страхотно и знаех, че имам шансове в евентуални тайбреци. Първата част действително влезе в дълъг гейм, ала го загубих. Той играеше по-добре под напрежение. Това не ме обезкуражи и продължих да се представям фантастично. Взех следващите три части, което превърна мечтата в реалност. Титлата беше в ръцете ми!"


Едмъндсън не постига някакви особени успехи на сингъл в последвалите сезони, само че печели пет трофея от Шлема в игрите на двойки. Едно е сигурно, а именно, че неговият път от парцала в болницата до купата в Мелбърн, едва ли скоро ще бъде забравен и определено е едно от най-вдъхновяващите постижения в Откритата ера на тениса.

Форум - Дискусия на живо