В затвора на Сан Куентин превъзпитават с тенис

На тази удивителна история би завидял дори героят на Стивън Кинг; организирал библиотека в Шоушенк. Сан Куентин, или SQ, е мъжки затвор, разположен в калифорнийския окръг Марин на север от Сан Франциско. Основан през 1852 г, той заема площ над 500 кв. км, има собствен пощенски код и днес в него живеят над 3000 затворници, като всеки четвърти има смъртна присъда. Има всякакви - серийни убийци, жестоки насилници и расисти. Затворът е пренаселен - още преди десет години съдебна проверка отсъди, че той е „остарял, мръсен и с твърде малък щат, който не може да осигури нужното обезпечение".

Крилото на осъдените на смърт е най-голямото в цялото западно полукълбо, а през 90-те години на миналия век там все още са екзекутирали в газова камера - начин, който отдавна е признат за нехуманен. Всеки, който иска да посети по някаква причина затвора, подписва специална декларация, че в случай на затворнически бунт няма да бъде квалифициран като заложник, т.е. властите няма да се съгласят да пуснат някой затворник в замяна на неговото освобождаване.

Независимо от всичко това репутацията на SQ не е чак толкова зловеща, както на венецуелския Саманета или бразилския Карандира, оглавяващи редовно класациите на най-опасните затвори в света. А като място в историята и поп културата Сан Куентин може да съперничи със знаменития Алкатрас, намиращ се недалеч. В SQ са излежавали присъди масовият убиец Чарлз Менсън, прототипът на главния герой в „По пътя" Нил Касиди и убиецът на Робърт Кенеди Сирхан Сирхан. За SQ шеги пускаше герой от „Бесни кучета", а Metallica снима там клипа на St. Anger, Уди Алън - „Вземай парите и бягай" а кънтри легендата Джони Кеш два пъти е изнасял концерти в затвора, излизайки многократно на бис с романтичната си песен със странно име „Сан Куентин, дано да изгниеш и изгориш в ада".

Стига се дотам, че един от дългогодишните работници нарича Сан Куентин - с нейния изглед към моста „Златните врати" и силуета на Сан Франциско - „Бисер сред затворите", а някои затворници, имащи право да се преместят в затвори с по-лек режим, специално молят да ги пратят в SQ. Те са привлечени не от културната значимост на мястото, а от далеч по-прозаична причина - в затвора има необичайно голям избор на рекреационни програми за затворници SQ е единственият затвор в Калифорния, където може да се получи висше образование (не само средно, както в Шоушенк), като курсовете се водят от аспиранти от Бъркли и Станфорд, които са сред най-реномираните университети в света. Затворът има собствен вестник и даже драматичен състав. Но най-добре е развито спортното направление. В SQ започнали да играят бейзбол още по времето на Бейб Рут, през 20-те години на миналия век. Затворът е оборудван още с лекоатлетически трек, баскетболна площадка и футболно игрище. Най-новата спортна програма е тенисът - кортът е построен там в началото на 2000 г. по инициатива на директора по рекреацията Дон ДеНеви с пари от доброволни дарения и помощ от Асоциацията по тенис на САЩ. До секцията обаче се допускат само затворници, които са наградени за добро поведение.

Нивото на подготовка няма значение и за да се избегне излишно напрежение между играчите, няма и рейтинг. И без това по-голямата част от затворниците никога не са се занимавали с този спорт за богати бели хора. Макар че има разни хора - 60-годишният Рафаел Келикс, днешният лидер на тенис движението на SQ, е точно от средите на „белите якички" и на млади години е гледал на живо мачове на легендарните Артър Аш и Джими Конърс. 30 години по-късно Келикс е капитан на тенис отбора на затвора (Insiders), който веднъж в седмицата приема „пришълци" от свободния свят (Outsiders) - местни професионалисти, студенти или просто доброволци. В Сан Куентин обаче са идвали и истински професионалисти - шампионът от Уимбълдън Пат Кеш и Джъстин Гимелстоб, доскоро треньор на американския тенисист Джон Иснър.

Правилата са като в истинския тенис, но играчите обикновено играят в „затворнически микс", т.е. двойки, които обединяват по един затворник и един гост. „Играта винаги биваше напрегната, но доброжелателна и сетовете свършваха много бързо. В един момент аз с акробатичен скок ударих топката зад гърба си, която падна точно на линията и ни донесе точка. Реакцията на затворниците зрители беше удивителна - те ме аплодираха прави няколко минути. Струваше ми се, че съм спечелил Уимбълдън. А един зрител се провикна: „И Роджър Федерер не може да направи такова нещо!", спомня си Марк Ховард, бивш спаринг партньор на Иван Лендъл и настоящ професор в университета „Джорджтаун" който посетил SQ през 2011 г. „Малко по-късно отново гонех топка, която не можах да стигна, и се забих на пълна скорост в една от оградите, на която си порязах пръста. Тогава един от зрителите се пошегува: „След като си дошъл в Сан Куентин, бъди готов да бъдеш намушкан", добавя Ховард.

Най-важното правило на затворническия тенис е всички разногласия да бъдат изчиствани на корта. С него проблеми няма и вече са разрешени и турнири само между затворници, които преди това са били забранени от съображения за сигурност. Победителите получават скромни награди - примерно мюсли за закуска на стойност 20 долара за първо място, за 10 долара - за второ място, и за 5 - за трето.

Мнозина критикуват тенис програмата на Сан Куентин - не защото тя не е ефективна, а защото тенисът е твърде шикарно занимание за убийци. За разлика от „пролетарските" отборни видове спорт, тенисът е спорт на елита, едновременно поощряващ нарцисизма и изискващ уважение към съперника. И ако нарцисизъм затворниците имат в излишък, то явно страдат от липса на уважение към другите. Именно това прави тениса в затвора изключително успешен проект - ексклузивността провокира интереса, а строгите правила на подбор и поведение не оставят пространство за несдържаност и налагат принципите на fair play. „Всички сме доброжелателни един към друг, защото сме обединени от любовта към играта. И това се пренася и извън корта. Срещайки се в други части на затвора, ние се отнасяме с уважение един към друг. Така ни учи тенисът", казва един от затворниците.

Ако това поне отчасти е вярно - гейм, сет и мач за Сан Куентин.

в. "Сега"