Време е да оставим Григор Димитров на мира

Като малък си мислех, че Борг завинаги ще е най-великият. Но когато пораснем, се разделяме с илюзиите си, че може да съществуват живи легенди. Така е и с Федерер. Всеки път, когато го видим, ни наляга меланхолия: "Хора, вижте го добре, защото скоро няма да го има на корта". Независимо дали е 2-и или 3-и, той редовно стига финали на Големия шлем и реално отстъпва единствено на Новак Джокович. Но от 2011 г. феновете дебнат всеки малък признак за бавния упадък в играта му. Най-ясният знак обаче дойде сега с отсъствието му от "Ролан Гарос". Затова от години се търси човекът, който ще наследи Маестрото на корта.

Така се стигна до Димитров. Помня, че за пръв път го гледах в Маями през 2011 г. Загуби с 2:6, 4:6 някакъв мач, но беше невероятен за гледане - форхенд, бекхенд, сервис - все едно откраднати от Маестрото. Бейби Федерер. Така на раменете на младия българин легна отговорността да стане наследник на великия. В началото сигурно е било вълнуващо, но Димитров бързо започна да се чувства тягостно в тази роля. Правеше невероятни точки, вдигаше трибуните с фантастични волета и удари между краката, спечели няколко титли и дори стигна полуфинал на "Уимбълдън". Черешката на тортата беше връзката с Шарапова. Той беше 8-и в света, бъдещето му принадлежеше, а Федерер скоро се очакваше да му предаде щафетата на "крал на свещената трева", която наследи от Пийт Сампрас.

Две години no-късно Димитров вече е около 30-ото място и троши обезумял ракети, докато губи финал на не особено силен турнир от непретенциозен съперник. Доскоро побеждаваше играчи като Мъри и Вавринка, но днес те отново преследват титлите, а той е неузнаваем. Дори е променил доста неща в техниката на ударите си. Нямам представа дали го е направил, за да се разграничи от сравненията с Федерер. Във всеки случай той отдавна настоява, че играта му няма нищо общо с тази на швейцареца. "Не съм Федерер и никога не съм бил", казва той.

Нямам представа дали Димитров ще излезе от дупката, в която го вкараха нашите необосновано високи очаквания. Ние го поставихме в позиция да задоволява нездравата ни нужда да продължим да гледаме един и същи човек на корта дори когато времето му отмине. Нека благодарим на Григор и му пожелаем успех.

Още повече че той също вече си има наследник - Александър Зверев. 5 години по-млад, който по ирония на съдбата победи българина в първия кръг в Рим. Във втория загуби от... Федерер. От сега мога да ви кажа едно - и Саша няма да замени Маестрото. Никой не може. Както Гуркюф не можеше да замени Зидан.

Лоран Бине, "Екип"

превод: "Тема спорт"

Черен Петък 2026 - виж участниците