Мнозина състезатели имат нужния талант и физически дадености да достигнат до световния връх в тениса, само че малцина от тях успяват. Знаем колко нищожни са разликите в топ 100 и как всеки е способен да победи дори световния номер 1 в даден ден, така че тънките детайли са решаващи по пътя към спортно величие. Ставали сме безброй пъти свидетели на обещаващи млади таланти, които изгряват рано и залязват още по-рано, а често причината за това се корени в липсата им на отдаденост към играта или проблеми с менталната настройка. В тази кратка поредица от материали ще ви представим именно част от тенисистите, за които определено можем да кажем, че са постигнали далеч по-малко спрямо техните реални възможности.

1. Бърнард Томич

Категорично един от най-природнонадарените тенисисти на нашето съвремие, чието нехайство е на път изцяло да го погуби. Австралиецът печели Откритото първенство на Австралия за юноши още на 15-годишна възраст, а постижението му бива повторено следващия сезон, когато прибавя втори Шлем в колекцията си, триумфирайки на Ю ЕС Оупън. Младокът оглавява ранглистата във всички възможни възрастови групи по време на развитието си и твърди, че ще завладее тенис света, като обедини в себе си началния удар на Иванишевич, ума на Сампрас, ударите на Федерер и борбения дух на Хюит.

Томич изглежда наистина способен да изпълни тази закана в тийнейджърския си период. Той се превръща в най-младия дебютант в историята на Австралия за Купа "Дейвис" и дори печели двете си срещи, а в следващия кръг на отборната надпревара надиграва световния номер 19 Стан Вавринка. Бърни освен това достига до четвъртфиналите на Уимбълдън едва на 18 години, което не се е случвало от 1986-а, когато Борис Бекер печели трофея няколко месеца преди своето пълнолетие. 

Австралиецът продължава да следва същите скоростни темпове на развитие, като печели първата си АТП титла в Сидни през 2013-а. Постепенно той се установява в първите 50 на света и дори записва победа над световния номер 1 Новак Джокович на Хомпан Къп, а 24 месеца по-късно вече е част от топ 20, както и трикратен носител на трофеи на най-високото ниво в професионалния тенис.

Славата обаче не понася добре на младока и следва скоростно пропадане. Баща му Джон определено е сред главните виновници, които формират бунтарския характер на Бърнард, тъй като спада към категорията на свръхамбициозните родители, които изживяват неосъществените си мечти чрез своите деца. Томич-старши е строг, амбициозен и извънредно темпераментен, което води до множество интересни ситуации.

Веднъж той заявява на Даниел Еванс, че просто не е достатъчно добър за Бърни и британецът напуска унижен тренировъчния корт, за да вземе сладък реванш само няколко месеца по-късно на Откритото първенство на САЩ. Не липсват и случаи, в които Джон Томич бива помолен от своя син неколкократно да напусне щаба му заради неуместното поведение, което демонстрира.

Върхът на цялата сага идва, когато хърватският емигрант разбива носа и уврежда шиен прешлен на Томас Друе, който е спаринг партньор на неговия син към този момент. Освен това той често говори против хората от Австралийската тенис федерация, която изцяло оттегля подкрепата си към семейство Томич. Това по никакъв начин не трогва тенисиста, който остро критикува почти всички свои сънародници в средите и нарича легендата Лейтън Хюит с епитети като подлец и същевременно го определя за посредствен играч, защото самият той никога не е губил от него.

Любовта на Бърни към високите скорости е една от другите широкоизвестни негови слабости. Веднъж бива глобен три пъти в един ден за превишена скорост, което го кара да избяга от полицаите при последния случай, пледирайки, че те са се опитали да упражнят физическо насилие върху него. В крайна сметка той опровергава първоначалната си версия и се разминава с глоба.

Изказванията на играча са друг скандален елемент от неговия образ. Томич неведнъж е споделял как не дава повече от 50 процента от себе си в процеса на работа и единственото, което прави, е да брои своите милиони. Тези реплики биват остро разкритикувани от тенис обществеността, която в голямата си степен започва напълно да го заклеймява поради неговото грубо отношение и несериозно поведение.

Именно то се изразява в редица ситуации, където състезателят далеч не изглежда особено заинтересован от случващото се и дори веднъж си позволява да посреща с дръжката на ракетата си в негов двубой от Мастърса в Мадрид. На последния Уимбълдън пък губи от Жо-Вилфред Цонга за по-малко от час и организаторите на турнира отнемат чека му поради съмнения за симулативна игра.

Всички тези прояви на високомерие и безразличие се оказват пагубни за Томич, който от три години насам е извън топ 100 и все по-рядко го виждаме по големите надпревари. Той все още попада често в медийното пространство, но причините обикновено са свързани с поредната му нелепица, докато успехите в спорта са в изцяло минало време. Самият Томич даде наскорошно интервю, в което твърди, че главата му вече е напълно наред и много скоро отново ще побеждава съперници от първите 100, а за нас остава да разберем дали действително "лудият гений" ще се завърне или саморазрушението му ще бъде пълно и безвъзвратно.

Форум - Дискусия на живо