Даниил Медведев може да загуби финалната битка на Аустрелиън Оупън, но печели много повече с постоянния си напредък в своите изяви на корта и извън него. Руснакът категорично се утвърди като лидер на новото поколение и недвусмислено показва, че се отличава от другите млади играчи и е готов да се конкурира с най-добрите за мястото на световен номер едно.

Медведев се превърна в първия тенисист, който достига до финал в Големия шлем, след като е спечелил дебютната си "мейджър" титла в предходната надпревара от такъв ранг. Самият Надал сподели, че е уверен в бъдещите успехи на московчанина на най-голямата сцена, защото е много интелигентен играч и притежава всички нужни качества, за да бъде един от големите шампиони в спорта. 25-годишният състезател обаче далеч невинаги е бил пример за борбеност и всеотдайност на корта и всъщност се нареждаше сред най-неустойчивите психологически тенисисти в Тура, а работната му етика на практика не съществуваше.

Нека сега да се върнем в началото на кариерата на руснака, когато той даваше вид на един изключително недорасъл младок, който ще страда сериозно заради характера си. Първите подобни изблици се появиха на Чаланджъра в Савана през 2016-а година, когато тийнейджърът е сигурен, че е реализирал пробив срещу Доналд Йънг, но съдията е на съвсем друго мнение. Това кара Медведев да предположи как подкрепата към съперника му се дължи на факта, че арбитърът е цветнокож и заради това толерира себеподобния си състезател, което веднага бива наказано с дисквалификация.

Даниил далеч не си научава урока и това води до нови провинения. Младокът просто не умее да губи, а щом това тръгне да се случва, то се започва с гневни тиради, чупене на ракети и крясъци, породени от безсилие. Множество тенис анализатори дори го определят за своеобразен тенис злодей и публиката тенденциозно подкрепя неговите съперници.

Най-голямото провинение на руснака пък идва на Уимбълдън през 2017-а година, когато той губи във втория кръг от Рубен Бемелманс и обявява рефера за корумпиран, като изважда портфейла си от сака и започва да го замеря с копейки. Въпросното действие води до солидна глоба, а Медведев се запитва дали си струва да се занимава повече с този спорт и има ли изобщо смисъл. Дотогава младежът разчита повече на своя талант и не влага необходимите усилия, прекарвайки ежедневието си пред конзолата, която го държи буден до ранни зори.

Изглежда, че 198-сантиметровият играч е на житейски кръстопът и се допитва до треньора си за съвет. Жил Сервара е единственият човек, който действително е можел да контролира буйния нрав на подопечния си и обръща мисленето му само с няколко прости думи. Френският специалист разбира, че си има работа с атлет, чиято свобода е поставена на пиедестал и не могат да му се налагат ограничения. Той влиза в ролята на негов приятел и му признава как действително пътят към върха е труден и постлан с много лишения, само че би било жалко, ако поне не опитат да направят първата стъпка.

Така Медведев започва да работи по-професионално от всякога и тенисът става единственото, което има значение в неговото ежедневие. Руснакът посвещава живота си на спорта и през 2019-а достига до шест поредни финала и завършва годината в топ 5 на света, макар че дори не е сред първите 20, когато сезонът стартира.

Световният номер две започва усилена работа със спортен психолог, с когото и досега комуникират всекидневно и пътуват заедно по турнирите, а работата води до сериозни дивиденти. Даниил далеч по-рядко си позволява да губи контрол над емоциите си и показва едно постоянно високо ниво на игра, съзрявайки сериозно в спортно-технически и емоционален аспект.

Нагледен пример за това беше тазгодишната среща на Медведев с Ник Кирьос на Откритото първенство на Австралия, когато целият стадион беше срещу московчанина и се опитваше да саботира играта му през цялото време, но той не издаде раздразнение с нито една мимика по лицето си и сякаш беше влязъл в някакъв своеобразен транс, туширайки напълно напрежението, и заслужено се поздрави с победата. Всъщност руснакът успява да обърне негативната енергия от трибуните в свой плюс и има свойството да показа най-доброто от себе си, щом всички на корта са срещу него.

Истината е, че този процес все още не е завършен и видяхме това във финалния сблъсък на Аустрелиън Оупън срещу Надал, както и при избухването към съдията в полуфинала със Стефанос Циципас. Все пак Медведев върви стремглаво напред в правилната посока, винаги осъзнава своите действия и е готов да признае грешките си, а неговата искреност е в състояние да превърне даже най-големите му врагове в приятели, както се случи при скандалите му с феновете на Откритото първенство на САЩ преди три години.

Шампионът от US Open не крие, че е имал съмнения в способностите си, само че е видял колко ползотворно се отразява положеният от него труд и истински е повярвал, че може да постигне големи неща в тениса. Привидно той няма някакви невероятни оръжия в арсенала си и техниката му изглежда безобразно неправилна, но московчанинът притежава най-голямата сила, а именно огромното желание за развитие и напредък. Медведев попива всяко едно ново движение и бележи прогрес с всеки департамент на играта, докато повечето млади играчи разчитат единствено на таланта си и силата в своите удари.

Руснакът е много особен характер, ала точно това го прави уникален и нестандартният му почерк ясно личи на корта, тъй като е в състояние да докара опонентите си до лудост чрез неортодоксалните си отигравания. Да, Даниил Медведев надали някога ще бъде перфектен медиен продукт по подобие на Рафаел Надал и Роджър Федерер, но точно тези несъвършенства придават толкова силна яркост у него и подсилват образа му.

А ако някой все още счита руснака за злодей, то това е точно един от тези негативни герои, които претърпяват метаморфоза в хода на филмите и към края усещаш, че вече изпитваш по-голяма симпатия към тях спрямо главните действащи лица.

Ето как да гледате БЕЗПЛАТНО всички тенис мачове