Малко повече от седмица след спечелването на 18-ия трофей на Новак Джокович от Големия шлем, неговият треньор Горан Иванишевич сподели "детайли от кухнята" по пътя към „най-сладката титла“, както самият той определи деветия триумф на Ноле в Мелбърн. 

В интервю за Tennis Majors Иванишевич, който работи със сърбина от Уимбълдън 2019 насам, обясни защо смята, че Откритото първенство на Австралия през 2021 г. е с по-специален статут в кариерата на Джокович, като също така коментира процеса му на възстановяване по време на турнира и неговата психическа устойчивост.

- Измина седмица, откакто Новак вдигна деветия си трофей в Мелбърн. Сега, след като емоциите са се уталожили, кои са най-важните изводи, които може да се направят?

- За мен тази победа е най-сладката от всички. Новак вероятно би посочил Ролан Гарос 2016 или първия си спечелен Уимбълдън, но моят фаворит в тази класация определено е триумфът на Аустрелиън Оупън 2021, тъй като измина една година, в която Новак бе нападан и критикуван по всички възможни начини от медиите и затова чувството сега е наистина феноменално. А в същото време може да се окаже, че именно този успех ще има огромна тежест в най-важното състезание - надпреварата за най-голям брой "мейджър" трофеи.

- Споменахте, че Новак е бил "нападан" от обществото. По време на турнира Джокович заяви, че грешките му се опрощават по-малко в сравнение с тези на други спортисти. Защо смятате, че се отнасят по подобен начин с него в медийното пространство?

- Всичко започна с Adria Tour; хората бяха против него и преди това, но през последната година ми се струваше, че гледам филма "Тексаското клане" (смее се). Защо се отнасят с него по този начин? Вероятно заради произхода му, тъй като на хората от Балканите винаги се гледа по различен начин, а също така Новак не се страхува да изразява открито мнението си и да се бори за каузи, в които вярва. След това, което се случи на US Open, изглеждаше така, сякаш всички се радваха на дисквалификацията му. В Австралия той се застъпи за колегите си и отново - нека "ритаме" Джокович, защото той е единственият, който говори, докато всички останали мълчат. По време на кариерата си бях свидетел на безброй играчи, които правеха всякакви неприемливи неща, но никой не получи подобно отношение като Новак.

И накрая черешката на тортата - най-перфидното нещо бяха обвиненията, че той симулира контузия. Защо, по дяволите, би го направил? Защо най-добрият играч в света да се преструва, че има травма, при положение че водеше с 2:0 сета в този момент?! Когато някой друг топ тенисист е контузен, се счита за героичен акт дори да стъпи на корта. Но когато става въпрос за Новак, той непременно се преструва. Начинът, по който успява да се справи с всичко това, е невероятен. 

- Джокович заяви пред медиите след финала, че е прекарвал десет часа всеки ден на лекарската кушетка, за да се възстанови. Как се разви цялата ситуация от ваша гледна точка?

- Ули (Улисес Бадио - физиотерапевтът на Новак) наистина е чудотворец. Успяваше да го подготви максимално добре за предстоящия двубой. Рутината преди мача този път беше различна за разлика от друг път - имаше болкоуспокояващи вместо тренировки, затова беше необходимо да загряваме по-дълго от обикновено. Но всичко това би означавало нищо, ако Новак не беше толкова силен психически. Никога не съм срещал друг като него, мисля, че е един от най-добрите спортисти в това отношение. Когато всички го отписват, той по някакъв непонятен за мен начин намира източник на енергия. Виждам отблизо колко усилия му коства това и колко сложно понякога може да се окаже.

Бях там, когато лекарите му казаха какво се е случило и какви са рисковете, ако той продължи да играе. Предупредиха го, че може да се влоши, но той взе съзнателно решение, заявявайки: „Ще направя всичко необходимо, за да спечеля този Шлем“. Новак е просто по-силен от всички останали и хората трудно признават това. Неговото съзнание е непоклатимо, той вярва в своите ментални упражнения и с тези негови методи за релаксация успя да сведе до минимум болката, доколкото това беше физически възможно, с помощта и на обезболяващи.

- Каква беше Вашата роля по време на лечението? Как се опитахте да помогнете при тези извънредни обстоятелства?

- Моята задача беше да внеса положително настроение, да го държа спокоен. Играехме настолни игри, целта на които беше съзнанието на Новак да не бъде концентрирано толкова върху контузията му и да започне да мисли за мача тогава, когато му дойде времето - нямаше причина да се внася допълнително напрежение.

- Всеки човек има свои собствени черти, но какво научихте да работите с Новак, което бихте могли да приложите в бъдеще с някой друг играч?

- Бил съм треньор на четирима топ тенисисти (Марин Чилич, Томаш Бердих, Милош Раонич преди Джокович) и имам индивидуален подход. Чувствам, че съм успял с него и няма да го променя. Разбира се, като треньор трябва да се адаптирам към съответния състезател, но за мен основното е да поддържам нещата възможно най-опростени. Тенисът е достатъчно сложен спорт сам по себе си и няма нужда да го усложняваме повече, защото тогава всичко ще отиде по дяволите. Колкото по-просто, толкова по-добре.

Връщайки се към въпроса ви, кого да тренирам след Джокович? С него преживях абсолютния връх в тениса. Може би ще се опитам да работя с по-млади играчи и да изградя играта им от нулата. Не съм сигурен дали бих бил треньор на някого от Тура отново. Поговорката гласи: "Никога не казвай никога", но въпреки това шансовете са минимални.

Форум - Дискусия на живо