Беше ме яд, докато гледах мача срещу Суонзи, но по едно време си казах, че се случва най-нормалното нещо. Ливърпул и всички около него не се научиха, че един мач от първенството не решава и не печели нищо, особено когато е по средата на сезона. Бихме Сити и всичко, които стискат палци за Ливърпул започнаха да чертаят някакво си светло бъдеще и не знам си какво... А всичките останали правилно казваха, че това е една добра победа, но нищо повече. Години наред правим едно и също - бием силните, казваме си колко сме добри и велики, после се снишаваме след загуби от слабите, докато пак не се надигнем излишно и след победа над някой силен... И така сезон след сезон...

Принципно подигравките на феновете на други отбори не ме интересуват, но както казах, те май по-добре виждат и знаят какво да очакват от отбора, за разлика от самите фенове на Ливърпул, което е жалко... Но докато във феновете напира емоцията, то Клоп трябва да е човекът, който реално да гледа на нещата, а не да говори пълни небивалици след Сити (били сме много силни, нямало нужда от заместник на Коутиньо и т. н.). Но не, той също е твърде емоционален, а това не виждам как ще ни помогне да спечелим шампионат. Някой турнир може и да го докара докрай, но изисква ли се постоянство само с емоция не става, трябва и прагматизъм.

Малко, след като ястребовото око на "Род Лейвър Арена" отсъди топката в аут, която класира Кайл Едмънд на полуфиналите в Мелбърн, британският тенис си отдъхна - ще има живот и след Анди Мъри. 23-годишният тенисист от Източен Иоркшир, от когото никой нищо не очакваше, успя да шокира третият в световната ранглиста и сочен за един от основните фаворити за трофея в Австралия - Григор Димитров. А след мача Мъри беше красноречив в Туитър, като написа просто "Уау".

С успеха си Едмънд върна интереса на британците към турнира. Защото, ако трябва да бъдем честни, никой на Острова не се интересува какво се случва на другия край на планетата, ако там няма за когото да викат. Англичанинът би предпочел да гледа мач от Бостик лига (б.р. седмо и осмо ниво на английския футбол), пред 3-часов тенис, в който разиграванията са еднотипни и успиващи.

Кайл обаче успя да го направи. Накара феновете да забравят, че Мъри го няма. Накара ни отново да гледаме към Австралия.

Ако трябва да бъдем честни, Димитров е по-добрият тенисист.

Доказа го в отминалите 12 месеца, в които спечели 4 титли, включително и финалния Мастърс в Лондон. Българинът е атрактивен и когато играта му се получава, той е тенис професор. В Мелбърн обаче беше кошмарен. Още в първите два кръга се видя, че Григор Димитров ще има проблеми. Той не преодоляваше с лекота квалификантите, а на осминафинала срещу Ник Кириос просто показа повече тенис знания от традиционно разклатения психически австралиец.

От това се възползва Едмънд. Роденият в Йоханесбург (ЮАР) тенисист изчака своите моменти и с течение на мача осъзна, че единственото нещо, което трябва да прави е да чака съперникът му да сбърка. А Димитров правеше това доста често. Така закономерното се случи и българинът отпадна, а Кайл има уникалния шанс да нахлуе дори във финалната битка в Австралия.

Робърт Котингам, "Дейли Мейл"

Превод: "Меридиан мач"

Ето как да гледате БЕЗПЛАТНО всички тенис мачове