5 неща, които научихме от US Open

от в 11:10 на 24.09.2021
Калоян Соколов

Измина над седмица от приключването на Откритото първенство на САЩ, където видяхме двама нови шампион от Големия шлем, само че обстоятелствата около техния триумф нямаше как да бъдат по-различни. Успехът на Даниил Медведев дойде съвсем закономерно, имайки предвид невероятно постоянните резултати на руснака през целия сезон, докато тийнейджърката Ема Радукану буквално шокира света на тениса, защото се превърна в първата квалификантка, която печели титла на такова ниво, а нека с вас изведем всички най-важни акценти от случилото се в Ню Йорк.

1.Медведев ясно се заяви като лидер на новото поколение

Неведнъж сме ставали свидетели на това как младите тенисисти надиграват установените топ състезатели в отделни срещи и дори задържат нивото си в рамките на дадена надпревара, ала постоянството им определено не е силна черта. Това обаче далеч не може да се каже за Даниил Медведев, който е състезателят с най-много победи на твърди кортове през последните две години и освен това се доближава с все по-сериозни темпове към лидерската позиция в ранглистата.

Медведев се отличава с изключителната си тактическа зрялост и спокойствие, което го кара да прилича на истински ветеран в неговите изяви на корта. Мoсковчанинът на практика няма слабости в играта си и също така значително разви пласирането на своя първи начален удар, както и способността да поема сам инициативата.

Длъжен съм да спомена и невероятното спокойствие в действията на световния номер две, чиято трансформация във времето е забележителна. Той бе известен със своя бурен нрав в миналото, но сега почти не показва емоции по време на двубоите си, като веднага можем да направим паралели с неговите основни конкуренти от новата генерация, при които емоциите понякога идват в повече и те често се поддават на тях. Всичко това дава предпоставки да си мислим, че Даниил Медведев притежава всичко необходимо, за да не остане само с един "мейджър" трофей.

2. Бодрата смяна в WTA Тура е налице

Позволявал съм си да отправям критики към женския тенис, в който често не съм намирал необходимите лидерски лица и именно по този начин съм си обяснявал многото различни шампионки, както и липсата на толкова голям интерес в сравнение с мъжкия. Сестрите Уилямс определяха тенденциите в спорта в последните близо две десетилетия, но Винъс вече трудно дори попада в основната схема на турнирите, докато тялото на Серина вече просто не е същото и тя продължава да не може да се завърне обратно в игра, след като претърпя контузия на Уимбълдън и бъдещето на нейната кариера е под голяма въпросителна.

WTA обаче може да черпи само позитиви от развитието на US Open, тъй като там на сцената излязоха два своеобразни нешлифовани диаманта в лицето на Ема Радукану и Лейла Фернандес. Тийнейджърките използваха младостта си в изцяло позитивна насока, показвайки абсолютно безстрашен тенис и не демонстрираха дори капка нервно напрежение по пътя си към финала, където извадиха на показ феноменален технически арсенал и неслучайно дори победиха по гледаемост колегите си от силния пол.

Двете финалистки категорично не разчитат просто на това да удрят топката с всички сила и често побеждаваха по-опитните си съпернички, използвайки повече мисъл от тях в надиграванията от основната линия. Въпросните момичета отново превръщат тениса в шахматна партия и ни връщат към едни по-романтични времена, когато физическата мощ не беше на всяка цена гаранция за успех, а също така недвусмислено показаха какъв силен характер притежават и очаквам тепърва да постигнат множество значими неща в бъдещ план.

3. Най-сетне имаме тийнейджър, който изглежда готов за големи дела в ATP

Голямата тройка се оказа непреодолимо препятствие пред множество млади играчи и средната възраст в топ 10 започна да се вдига тревожно, само че сякаш най-после имаме разместване на пластовете. То дойде от 18-годишния Карлос Алкарас, чието име вече започва все по-често да присъства книгите с рекордите. Развитието на испанеца е толкова бурно, че той не спира да надминава постиженията на самите Новак Джокович и Рафаел Надал, когато те са били на същата възраст.

Алкарас постигна поне по една победа на всички надпревари от Големия шлем през сезона, което никога досега не се беше случвало на толкова млад играч и демонстрира завидна агресия от основната линия. Младокът се оприличава стилово на Роджър Федерер и се разграничава сериозно от тенисистите със същия на него произход, което му дава възможност да бъде успешен на всяка възможна настилка.

Карлос най-вече впечатли с триумфа си над Стефанос Циципас в пет сета, където нагледно се видя неговата ментална и физическа устойчивост, която несъмнено ще бъде един от главните за него добродетели през идните сезони, в които вероятно Алкарас тепърва ще достига до множество четвъртфинали от Шлема и самият Тони Надал определи младока за наследник на Матадора.

4. Напрежението е привилегия, но може да застигне и най-добрите

Голямата интрига в Ню Йорк се въртеше около това дали Новак Джокович ще завърши своя т.нар. "календарен шлем", а именно спечелването на четирите надпревари от Големия шлем в един сезон. Сърбинът упорито отказваше да отговаря на въпроси в тази връзка по време на целия турнир, за да не се погълне изцяло от мисълта за въпросното постижение и да остане здраво стъпил на земята.

Изглеждаше, че Ноле е пълен господар на ситуацията, след като показа отлично ниво в хода на двете седмици и влезе в ролята на твърд фаворит преди финала, но там световният номер едно не издържа на напрежението и бе убедително надигран от Даниил Медведев, а сълзите в очите на балканеца бяха ясен индикатор за това как дори най-големите шампиони могат да бъдат подвластни на напрежението.

Самият Джокович разкри какво облекчение изпитва, че всичко вече и приключило и сам призна за огромното си ментално изтощение. Подобна беше и съдбата на Серина Уилямс през 2015-а, когато тя отстъпи в полуфиналите на Роберта Винчи и също остана на косъм от историята. Тези примери могат ясно да ни дават на мисълта, че никой не е застрахован от проявата на нерви и перфектната физическа форма невинаги е гарант за успехи.

5. Проблеми за решаване пред Циципас и Сабаленка

Сезонът се развиваше крайно благоприятно за Стефанос Циципас, който достигна до първия си финал в Големия шлем и даже беше времен водач в годишната ранглиста. Нещата обаче коренно се промениха за гърка от Уимбълдън насам, за което сякаш има логично обяснение. Световният номер три се старае да взема топката максимално рано след отскока, а подобен приом е много труден за изпълнение върху по-бързите покрития, на които Циципас видимо среща затруднения.

Няма как да не споменем и прекалено дефанзивната позиция на ретур от страна на младия състезател, която му позволява да влезе в равностойна размяна на червени кортове, само че го обрича на почти сигурен неуспех при игра на другите видове настилки.

Арина Сабаленка пък за пореден път се пропука в крайните фази на турнир от такова ниво. Беларуската изглеждаше почти сигурна шампионка, бидейки в компанията на три тенисистки с далеч по-малък от нейния опит, но се пропука неочаквано и продължава да не може да покаже най-доброто от себе си на най-голямата сцена. Втората ракета на света притежава всички нужни качества да доминира спорта, ала понякога използва прекалено голямо количество сила в изпълненията си и следват ненужни неточности.

Сабаленка определено трябва да поработи за по-рационален подбор на ударите си, защото нейният арсенал без съмнение е достатъчен за спечелването на множество престижни титли. Тя трябва да пробие при първа възможност витаещата над нея прокоба на "мейджър" надпреварите, за да не последва примера на Каролине Вожняцки и Йелена Янкович, които също се намираха на върховите позициите в ранглистата, но изпитваха сериозни психологически проблеми в състезанията от Шлема, макар че датчанката все пак триумфира веднъж в Мелбърн.


Ето как да гледаме тенис мачове безплатно

Оцени тази статия:
5 неща, които научихме от US Open Калоян Соколов
Теми:  
5 неща | atp | us open | wta | анализи и истории | Арина Сабаленка | даниил медведев | ема радукану | карлос алкарас | лейла фернандес | новак джокович | стефанос циципас

Коментари





Следвайте ни в Facebook