След доста години, в едно малко по-далечно бъдеще, Роджър Федерер, Рафаел Надал и Новак Джокович ще се появят в студиото на Би Би Си, за да поговорят за развоя на двубоите от втората седмица на Уимбълдън.

Косите им ще са оредели и посивели, а триото ще си бъбри щастливо с холограма на Сю Баркър, преди да им се наложи да отскочат до корт №14, за да изиграят мач на двойки при ветераните с криозамразеното тяло на Джон МакЕнроу.

Някъде в Средна Англия дете ще попита родителите си кое е това трио. "Този в средата е най-великият тенисист в историята за всички времена", ще долети отговор. Някой друг обаче ще каже - "Онзи отдясно е най-великият", а в трета къща ще чуем - "Мъжът вляво...", разбрахте идеята.

Мисълта ми е, че дори много след като Голямата тройка се оттегли от професионалния тенис, така и няма да можем да дадем окончателен и категоричен отговор на въпроса кой е най-великият тенисист за всички времена. Да, ще знаем кой е спечелил най-много титли от Шлема, това е така, но това със сигурност не е единственото мерило, по което да може да отчетем величието на това трио.

Ако бе толкова просто, то трябва да заявим, че МакЕнроу и Виландер са на идентично ниво, или пък че Рой Емерсън е по-велик от Бьорн Борг, а наследството на Винъс Уилямс е равносилно на това на Жюстин Енен.

Различните спортисти носят друго значение на думата величие за своите почитатели, като не може да пренебрегнем едно много важно нещо -начина, по който те са спомогнали за популяризирането на спорта. Това също трябва да се взема предвид, когато говорим за велики лица.

Федерер може би е най-добрият пример за това твърдение. За онези, които го следват на всеки един турнир като истинско божество и едва ли не целуват земята под краката му, няма почти никакво значение с колко трофея от Шлема той ще завърши кариерата си, за да твърдят, че е Най-великият. Малцина спортисти, камо ли тенисисти изобщо, могат да се похвалят с подобно нещо. 

Но дали това е по-важно от печелена титла на "Ролан Гарос"например е отново повод за открит дебат. Защото по същото време може да говорим и за чисто човешкия пример, който Рафаел Надал дава всеки ден, включително и с помощта, която оказа на роднините на жертвите от наводнението в Майорка миналата година. Или пък благотворителната фондация на Новак Джокович за наранени деца. Всеки от тях е впечатляващ пример, че величието на един спортист минава много над една обикновена цифра, която показва колко трофея има в Уикипедия.

Защото истината е, че когато всеки един от тях се оттегли от спорта, броят на титлите, които са спечелили от Шлема, ще има все по-малко значение. В нашето въображаемо бъдеще, посочено по-горе в материала, родителите, които са разпитвани от децата си, може дори да не знаят и точната цифра на тези трофеи в други турнири. Но въпреки това ще знаят кой по тяхно мнение е бил най-великият.

И когато титлите от мейджъри станат все по-маловажни, то културното влияние, наследство върху играта и спомените ще са тези, които ще натежават в посока на единия или другия. Ето защо и Борг е много по-значим за всеки, който го е гледал по неговото време, отколкото обикновената цифра от 11 титли от Шлема, които е спечелил. Такава е и МакЕнроу, който е спечелил по-малко трофеи от мейджъри спрямо Иван Лендъл, но изниква в съзнанието на хората много по-често от него.

През следващите няколко години дебатът за Най-великия ще се появява след всеки един трофей, спечелен от някого от тези тримата, като именно най-пресният шампион ще се извисява най-високо. Това се случва неизбежно от началото на 2017-а насам, макар последните 9 финала да ни поставят в абсолютно същата ситуация. И момента Федерер е с три трофея повече от Надал, който пък води с два на Джокович.

Да предричаме с категоричност кой от тях ще завърши с най-много кариерата си е глуповато. Но има прогноза, която мога да направя с абсолютна точност. И тя е, че след 20 години от днес дебатът за Най-великия тенисист в историята ще бъде много повече от просто едни титли от Шлема.

Чарли Екълшеър, "Телеграф", превод "Тема Спорт"

Ето как да гледате БЕЗПЛАТНО всички тенис мачове