Всеки турнир от Големия шлем може да се окаже преломен момент в кариерата и пътя на развитие за даден състезател и резултатите на тези надпревари често определят хода на сезона за голяма част от тенисистите. Неминуемо след всяко такова събитие трябва да се направят съответните изводи, а ето кои са най-важните неща, върху които да поразсъждаваме вследствие на тазгодишния Аустрелиън Оупън поне според мен:

1. Никога не отписвайте Рафаел Надал

Матадора пропусна цялата втора половина от изминалия сезон поради контузия в областта на ходилото. Впоследствие се оказа, че въпросната травма е изключително сериозна и става въпрос за хронично заболяване. Испанецът страда от т.нар. синдром "Мюлер-Вайс", който развива вследствие на прекалено изтощителния му стил на игра, и Рафа е принуден да играе с разцепена кост до края на своята професионална тенис кариера.

Наглед завръщането на Надал изглеждаше почти невъзможно и самият той признава как допреди месец не е знаел дали отново ще стъпи на тенис корта, но манакорецът демонстрира непримирима воля и сътвори един от най-великите обрати във финали от Големия шлем, след като надделя в над петчасова битка срещу Даниил Медведев в спора за трофея от Аустрелиън Оупън и по този начин се поздрави с рекордна 21-ва "мейджър" титла.

Ибериецът за пореден път показа, че борбеният му дух се простира далеч над силата на природните закони, и отново се завърна победоносно, въпреки че лекарите отдавна са скептици по отношение на дълголетието му в спорта. Световният номер пет изнесе един истински урок за младите играчи, които често сме виждали да се сриват емоционално при най-малкото събитие в техен ущърб по време на даден двубой и едва ли някой повече ще се усъмни в способността на Рафа да печели всеки един турнир, където той заяви участие.

2. Даниил Медведев е явният лидер на новото поколение

Голямата тройка открай време доминира състезанията от Големия шлем и само четирима състезатели под 26-годишна възраст могат да се похвалят с достигане до финал на събитие от такъв ранг. Това са Александър Зверев, Стефанос Циципас, Матео Беретини и Даниил Медведев, само че руснакът категорично се откроява в тази компания и дори вече има една подобна титла. Медведев е четирикратен финалист в Шлема, докато останалите трима състезатели са били само веднъж във въпросната позиция.

Световният номер две показва впечатляващо постоянство и демонстрира далеч по-голяма тактическа зрялост спрямо другите младоци, които имат прекалено много възходи и падения в срещите си, а това няма как да ги изведе до триумф в "мейджър" надпревара. Московчанинът нагледно показва трансформацията си в завършен тенисист и все по-рядко позволява на емоциите си да вземат връх над него, изграждайки способност да печели наглед загубени мачове, както го стори при епичната си победа над Феликс Оже-Алиасим, когато се върна от два сета пасив и отрази мачбол.

Медведев далеч няма ефектната игра на Циципас и не може да се похвали с мощта на Зверев и Беретини от основната линия, само че налага далеч по-прагматичен подход в действията си и на практика няма слабости, като точно това го откроява сред новата генерация и вероятно ще го отведе до множество успехи в бъдеще време.

3. Женският тенис намери своята нова доминантна фигура

Ситуацията в женския тенис беше доста объркана през последните години и явна тенис йерархия напълно отсъстваше. Видяхме редица нови шампионки, които напълно бяха забравени във времето, и сякаш липсваше появата на нова голяма шампионка, която да постави нещата в някакви рамки. Този процес обаче изглежда напълно завършен, защото Ашли Барти се различава значително от останалите си конкурентки в Тура и много нейни колежки признаха, че просто не могат да ѝ се противопоставят към момента. 

Барти внася много разнообразни елементи чрез играта си и определено се откроява сред другите топ състезателки, които главно разчитат на грубата сила. Австралийката разполага с първокласен сечен бекхенд и има свойството да миксира по отличен начин ударите си, тъй като може да се похвали с наличието на безупречен технически арсенал.

Силовият тенис също не е чужд на победителката от тазгодишния Аустрелиън Оупън и тя осъществи невероятна серия от 63 поредни спечелени сервис гейма. Световната номер едно съчетава по брилянтен начин агресията с елегантността в своите изяви на корта и определено не виждам кой би могъл да я измести от върха на ранглистата в скоро време.

4. Не се става звезда за един ден

Всички помним сензационното развитие на миналогодишното Открито първенство на САЩ, когато до финала достигнаха двете тийнейджърки Ема Радукану и Лейла Ферандес. В крайна сметка британката се превърна в първата квалификантка с титла в Големия Шлем. За Ема последваха многомилионни договори с различни брандове, отличие за Спортист на годината и дори награждаване с почетния орден на Британската империя.

Това обаче сякаш отне фокуса на 19-годишната състезателка от нейните изяви в турнирите и тя не е записвала последователни победи от US Open насам. Положението не е много по-различно при канадката, чийто сезон стартира със загуба на старта в Мелбърн. Времето все пак тепърва е пред двете талантливи спортистки, само че те не трябва да се осланят изцяло на природните си качества и е редно да оставят успеха си в Ню Йорк встрани.

Вече споменахме за многото млади тенисистки, които не са издържали на напрежението и това ги е спирало да развият техния потенциал, така че Радукану и Фернандес имат много дълъг път пред себе си, за да се утвърдят в световния елит. Към тийнейджърките трябва да се действа внимателно и с нужното търпение, тъй като те тепърва навлизат в WTA Тура и скорошните им провали са всъщност естествена крачка напред в тяхното развитието.

5. Малко шоу не вреди на тениса

Тенисът е джентълменска игра, която е известна с традициите си и сравнително консервативни разбирания. Това до известна степен затруднява наличието на ярки персонажи в любимия ни спорт, защото всички се стремят да следват даден етикет и така виждаме известно еднообразие в профила на играчите. Въпросните характеристики категорично не важат за Ник Кирьос и Танаси Кокинакис, които изнесоха невероятно шоу в турнира по двойки на Аустрелиън Оупън и изненадващо стигнаха до титлата.

Австралийците не показваха традиционната игра при тандемите, но имаха невероятно сработване помежду си и изпълняваха купища трикови удари, а публиката неизменно изпълваше корта на техните двубои и създаваше незабравима атмосфера. Истината е, че повечето участници в надпреварата поединично не можаха изобщо да изпитат удоволствието да играят пред толкова голям брой зрители и можем сами да си направим извода за нуждата от подобен тип персонажи в тениса.

Не всеки може да бъде шампион от ранга на представителите на Голямата тройка, само че Кирьос и Кокинакис направиха нещо също толкова значимо, а именно да представят един свой по-вълнуващ прочит на играта и със сигурност са привлекли много нови тенис почитатели, сред които може и да се крие някой бъдещ номер едно.

Форум - Дискусия на живо