Надал: Имам по-добра кариера от това, което съм си представял

от в 03:57 на 13.06.2019
Георги Христов

Рафаел Надал отново пренаписа историята на "Ролан Гарос", завоювайки за 12-и път трофея в Париж. Испанецът вече има 18 титли от Големия шлем и се доближи на две от най-големия си опонент, рекордьорът Роджър Федерер. Чувства ли се обаче Краля на клея непобедим на червени кортове и как превъзмогна контузиите по пътя към Дванадесетата, Рафа сподели пред "Марка".

Рафа, спа ли много след успеха?
- Спах малко, но не защото съм празнувал навън. Вечерята просто приключи в 2:00 след полунощ.

Много треньори говорят за твоята тенис еволюция - че печелиш повече точки на бекхенд. Как приемаш промените в игровия ти стил?
- Не мисля, че тези промени са се получили за ден или година. Това е логична еволюция, която трябваше да направя. Очевидно е, че краката ми не са същите както през 2005-а, затова трябва да заместваш нещата, които губиш, с други, които да добавяш. Единственият начин да си конкурентоспособен на това ниво, с Федерер и Джокович, е да имаме надеждата и решителността да останем, където сме. А за да се случи това, трябва да еволюираш. Вярно е, бекхендът ми се е подобрил, трябва да бягам по-малко... Накратко, да, променил съм се.

През последните два сезона възнамеряваше да играеш в Куинс, но след Ролан Гарос се отказваше. През този не си планирал нищо, как си физически?
- Малко изморен. Не става дума само за "Ролан Гарос", изиграх пет турнира, разпръснати в цял свят. В първите три достигнах полуфиналите. Участвал съм в три мача по-малко от възможния максимум. Играх много, което води до това емоционално ниво и до борбата с ежедневния стрес. Да не участвам в Куинс решавах, тъй като през последните две години, след титлите тук в Париж, постигах договорка с турнира и се налагаше да се откажа в последния момент. Последните сезони на трева бяха добри и чувствам, че мога да се боря за победата без подгряващ турнир. Просто правя подходяща подготовка и ще опитам да я повторя.

Спечели Ролан Гарос в 12 от 15-те си участия, имаш 93 победи в 95 мача. Какво говорят тези цифри за теб?
- Те са такива, каквито са. Това е едно от специалните неща, които са се случили в света на спорта. Щастлив и благодарен съм да бъда част от него, да съм замесен във всички тези неща. Както винаги, живея ден за ден в съвсем нормален ритъм.

Кой триумф ти струваше най-много през целия ти исторически път дотук?
- Полуфиналът срещу Джокович през 2013 година. От всички 93 мача, които съм спечелил, в този бях най-близо до загубата.

Помниш всичките си победи на Ролан Гарос?
- Преди помнех всичко, а сега само нещата, които считам за важни. Например в неделя, преди финала, прехвърлих наум в главата си целия турнир и прекарах пет минути да си спомня с кого играх във втория кръг. Помня доста неща, но е невъзможно да помниш всичко.

На турнира в Барселона каза, че ще изкачваш стъпалата постепенно. Омръзвал ли ти е някога тенисът?
- Никога не ми е омръзвал. Уморен съм само от постоянните болежки. Нямам предвид само болката от играта на корта, а болката, която изпитваш в ежедневието, на физическо ниво. Да те боли постоянно е изтощително и дойде момент, в който трябваше да спра заради болките през последните 18 месеца. Случиха се много неща. За повечето от тях знаете, за други - не. Нямаше и един турнир, на който да не усещам нещо. Това е реалността и тя е изморителна. Уморих се да играя на противовъзпалителни лекарства, които в дългия маратон те карат да се замислиш, че не можеш да продължаваш така.

Случвало ли се е понякога да не понасяш тениса?
- Бих бил твърде неблагодарен и непризнателен, ако го кажа. Няма как да не харесвам тениса. Никога не съм го приемал за даденост, всичко е въпрос на умора, на проблеми, които ме спираха да се наслаждавам на тренировките и на играта заради болката. Харесва ми да тренирам, да се занимавам със спорт. Изморих се да не мога да развивам уменията си без страдания. Когато това се случи, се сриваш в главата си. В Барселона планирах да спра за кратко и да се опитам да се възстановя.

Може ли да сравним пониженото ти настроение след Индиън Уелс с края на 2005-а, когато се страхуваше дори за кариерата си?
- Това е различна история. Прогнозите за контузията в крака бяха лоши. Лекарите смятаха, че трудно ще продължа да играя на топ ниво. А бях едва на 19, в самото начало. Това бе нова перспектива за мен, защото вече бях №2 в света. Тъкмо бях започнал професионалната си кариера, а те ти казват, че не можеш да правиш онова, за което си се подготвял толкова дълго и в крайна сметка си успял да го вършиш. Беше тежък удар. Днес имам по-добра кариера, отколкото някога съм могъл да си представям. Виждам нещата от друг ъгъл. Имам и лоши моменти, но съм благодарен за всичко, което имам и съм дал на тениса като цяло в годините ми на професионалист. Когато си със зъбобол, през повечето време емоционално се оказваш в неприятно състояние. За мен това е, когато ме болят ръцете, коляното. Операцията на глезена в края на годината, когато се опитах да се завърна. Подобни неща те "осакатяват" за дълго, не само в спортен план, но и в личния ти живот, защото не можеш да правиш някои неща, които обичаш.

Ще ни кажеш ли колко пъти си се подлагал на ядрено-магнитен резонанс или на други процедури? Тези неща ли каза, че медиите не знаят?
- Да, и по-добре да не ги знаят. В действителност не обичам да повтарям какво ми се случва, защото накрая изглеждаш като страдалец. Смятам себе си за късметлия в живота заради всичко, което ми се е случило. Но да, в кариерата ми е трябвало да премина през много неща, които не ми харесват.

Чувствал ли си се някога по-голям господар на клей от сега? Усещаш ли, че никой не може да те победи?
- През тази кампания бях победен три пъти. На Ролан Гарос се чувствах комфортно през тези две седмици. Казах го и преди турнира, че съм добре. Може би е имало години, когато съм бил, не бих казал непобедим, защото никога не съм се чувствал така, но по-сигурен в себе си. Защото съм бил no-уверен спрямо тази година. В това издание от първия ден знаех, че мога да се боря, и го направих до края. Печелиш или не, нещата се случват и по всяко време могат да станат трудни, както във финала с Тийм. После или се нареждат, или не, но аз бях готов.

Доколко Карлос Моя е твой приятел и доколко треньор?
- Освен мой треньор той е мой приятел от дълги години. Не престанах да възприемам чичо ми като мой чичо само защото престана да е мой треньор. Няма да спра да гледам и на Карлос като на приятел, макар да ме тренира. Работя с екипа си от много години и между нас вече не е просто професионална връзка, тя е повече лична. Връзката ми с Моя е лична, както и с Рафа (б.р. - Маймо). Те са мои приятели, но когато трябва да ме натискат, стават професионалисти.

Догодина Ролан Гарос ще се играе под покрив, ще има нощна сесия и осветление. Чувстваш ли, че никога няма да бъдеш същият?
- Не мога да знам как ще са нещата, докато не ги преживея. Лично аз не харесвам да играя на клей през нощта. Това е странно усещане, на което не сме свикнали. Но всичко друго е добре за зрителя. Това е неизбежна еволюция за спорта. Щастлив съм и трябва да поздравим Ролан Гарос и френската федерация за тази инвестиция за доброто на тениса. Това е. Ролан Гарос винаги ще си е Ролан Гарос. Нищо не се променя.

Предстои сезонът на трева, както и на твърди кортове, които са по-сложни за теб заради ставите ти, особено коляното. Страхуваш ли се, че при последните си участия на тези настилки приключваше турнирите контузен?
- Не мога да подхождам към нещата със страх или да играя тенис с мисълта дали нещо ще се случи или не. Аз мисля повече за опонента ми и за топката отколкото за физическия аспект. Ако нещо се случи, просто трябва да го разрешиш. Календарът ми се адаптира спрямо нуждите ми в дадения момент повече, отколкото да планираме тотално всичко. Променлив е.

Източник: "Тема спорт"

Оцени тази статия:
Надал: Имам по-добра кариера от това, което съм си представял Георги Христов
Теми:  
голям шлем | интервю | надал | рафаел надал | ролан гарос | ролан гарос 2019 | тенис | тенис бг | тенис интервю | тенис новини

Коментари



Още по темата


Следвайте ни в Facebook