Патриотизъм? Не, обикновена простотия!

Макар и също като футбола да е творение на британската култура, тенисът е по-особен спорт. Играта е създадена от джентълмени и изисква подобаващо поведение както на корта, така и покрай него. Неписаният код се спазва вече век и половина и превръща дори най-драматичните мачове по-скоро в театрално представление, отколкото в класическо спортно зрелище за необуздана тълпа. Английска приумица? Вероятно, но публиката по света отдавна е свикнала с нея и допринася със своето уважение.

Разбира се, има изключения, когато въздействието от случващото се на корта е толкова мощно, че отприщва изблици на всевъзможни емоции, типични за почти всички други стадиони, но не и за тенис игрището. Непреходен пример е турнирът за Купа "Дейвис" - една от малкото отборни надпревари, противопоставяща нации, а не просто отделни състезатели. Което винаги е предпоставка за свръхчувствителност, съответно за невъздържаност. Най-меко казано.

Съществува обаче и най-обикновена липса на култура у зрителите, опорочаваща всяко иначе паметно събитие. За наш срам такъв бе случаят в "Арена Армеец" миналата вечер, когато най-силният български тенисист в историята Григор Димитров изигра първия си официален АТР мач на родна земя. Съвсем очаквано, да видят своя нов любимец в София се стекоха над 8000 души от цялата страна. И, за съжаление, също толкова предсказуемо, голяма част от тях се оказаха напълно неподготвени. Всъщност бяха подготвени, но като за селски събор.

Отнесе го Йежи Янович, просто защото схемата на турнира реши именно той да бъде първият съперник на новия национален герой. Но дори и Роджър Федерер да беше на мястото на поляка, несъмнено щеше да бъде сринат със земята. Бурната подкрепа за Григор бързо се изроди в извратен патриотизъм и от трибуните наред с типичните за народопсихологията ни цветисти псувни, се чуваха стряскащи пожелания за "шест месеца в гипсово корито" и чудовищни клетви за смъртни болести на близки и роднини. Да не говорим за оглушителните освирквания и дюдюкания по адрес на Янович, когато той дръзна да потърси справедливост от съдията на стола Карлос Бернардес.

Авторитетният бразилец обаче не бе в състояние да въдвори ред в залата. Не помогна и предупреждението от супервайзора, че поведението на феновете противоречи на общоприетите норми в тениса и пречи на нормалното провеждане на мача. "Призоваваме публиката да спазва правилата!", обърнаха се най-сетне и организаторите по радиоуредбата. Правилата? В България?!

Впрочем, историята на Бай Ганьо край тенис корта не започва от вчера или онзи ден. Още през 1993 г. в мача за Купа "Дейвис" между България и ЮАР звездата на гостите Уейн Ферейра бе сащисан от манталитета на столичния запалянко. По време на срещата му с Милен Велев в ТК "Левски" в Борисовата градина дори се наложи намесата на полиция, за да бъдат озаптени самозабравили се родолюбци, тъкмо ставащи от масата.

През 2006 г. до ексцесии се стигна и в Пловдив, където за двубой от неофициалното световно първенство гостува тимът на Кипър начело с Маркос Багдатис. Пресният по онова време финалист от Australian Open и батко му Петрос Багдатис усетиха местната любов почти осезаемо и едва бяха опазени от жадната за линч тълпа.

Овехтялото клише гласи, че у дома и стените помагат. Дори там обаче границата на здравия разум би следвало да е неприкосновена. Колкото до случилото се в четвъртък, частична отговорност носи и самият Григор Димитров, който в нито един момент дори не направи опит да призове залата за благоприличие и умерен тон. Напротив, след мача хасковлията благодари за горещата подкрепа и заяви: "Вие ми измъкнахте тази победа. Благодаря ви!"

А по-късно обясни: "Всичко е в играта. И аз съм играл в такива мачове - четвъртфинала срещу Анди Мъри на "Уимбълдън". Всичко е в играта. Мачовете от Купа "Дейвис" също протичат по този начин. Трябва да си готов, изцяло да се фокусираш върху себе си, върху играта и противника си."

При репортерския въпрос по време на ТВ интервюто на корта относно следващия му съперник - Виктор Троицки, в залата проехтя заканителен вик: "Чакаме го!". Българо-сръбският сблъсък от 1/4-финалите на "Гаранти Коза София Оупън" бе снощи и освен своя чисто спортен залог, трябваше да предложи отговор на екзистенциалния въпрос докъде може да се простре българската простотия на балканско ниво...

Сякаш само завършващ щрих на зрелището придаде присъствието в "Арена Армеец" на Лепа Брена.

Явор Евтимов, вестник "Сега"