Множество тенисисти определят изживяването им на тазгодишния Аустрелиън Оупън като най-странното и тежко в кариерата им досега. Откритото първенство на Австралия обаче се е провеждало при далеч по-трудни обстоятелства в не толкова далечното минало и сега изглежда отличен момент да си припомним за тези позабравени времена.

Австралийските играчи бяха на върха в спорта

Австралия не е виждала свой представител на финал от 18 години насам, когато Лейтън Хюит губи от Марат Сафин, а при дамите чакането вече надвишава четири десетилетия. Това обаче не беше така в края на 60-те, които Род Лейвър затвори, печелейки всички титли от Големия шлем в един сезон. Маргарет Корт повтаря постижението на Лейвър година по-късно, докато Рой Емерсън и Джон Нюкъмб също трупат с лекота големи трофеи във витрината си.

За съжаление, Аустрелиън Оупън не се е ползвал към този момент със сегашния си статут. Множество топ играчи са го пропускали заради еднакво голямото разстояние на континента спрямо Европа и САЩ, както и твърде ранното му начало. Това е обуславяло появата на изключително намален брой състезатели, като основната схема се е състояла от 48 души и е приличала на едно държавно първенство между местните състезатели. Турнирът пък сменя непрекъснато локациите си в своите първи петдесет издания, което пречи за неговото сериозно разпознаване в тенис обществеността.

Опит за промяна

Началото на Откритата ера на тениса поставя в още по-тежко положение организаторите на събитието. Те се сблъскват с новите изисквания на спонсори и телевизии, а тихите градински партита отстъпват място на шикозните галавечери. Въпросът с наградния фонд се оказва друга спънка за австралийците, тъй като те не съумяват да предложат дори една трета от парите на другите "мейджър" надпревари. Това води дотам, че дори представителите на Австралия започват да пренебрегват турнира. Всички тези събития довеждат до решението Аустрелиън Оупън да се измести за месец март от 1972-а насам, което щеше да се окачестви за положителен ход.

В крайна сметка събитието се провежда в Сидни и намира своя спонсор в лицето на "Дънлоп". Клубът домакин е изграден по британски модел, а това налага тенисистите да носят задължително бели екипи. Всъщност едва ли някой днес би направил разлика между това Открито първенство на Австралия и Уимбълдън, тъй като тогава единствено Ролан Гарос не се е провеждал на трева.

Надпреварата този път е уважена от големите звезди на мъжкия австралийски тенис, ала повечето от тях отпадат в първите кръгове. Все пак 36-годишният Кен Розуел отсрамва своите сънародници и достига до финал, където надиграва защитаващия титлата си шампион Артър Аш и прекъсва 18-годишната си суша в домашната надпревара от Шлема.

При жените имаме една-единствена състезателка от топ 10, но това е самата Маргарет Корт. Тя среща тийнейджърката Ивон Гулагонг в сблъсък на поколенията и изнася на младата си сънародничка същински тенис урок. Световната номер едно изостава с 2:5 в решителния сет, само че показва какво значи да се бориш за всяка точка и се поздравява с поредната си значима титла.

Равносметка и наследство 

В цялостен план турнирът изглежда стъпка в правилната посока, но финансовите измерения не сочат точно така. За шампионите са осигурени едва по 10 хиляди долара, докато загубите са с колосални размери. Това е последната година, в която Сидни е домакин на Аустрелиън Оупън и Мелбърн се превръща в постоянен дом на тенисистите оттам насетне. Тази промяна не води до някакво съществено подобрение и зрителският интерес към събитието до средата на 80-те е почти нулев, като понякога даже мъжката и женската надпревара се провеждат в различен времеви диапазон.

Точно тогава идва желаната от всички промяна. Тенис Австралия и правителството обединяват усилията си, за да построят ново модерно съоръжение. Националният център по тенис, известен сега на света като "Мелбърн Парк", отваря врати през 1988-а година. Тогава вече господството на Австралия в спорта беше отдавна утихнало, но нейният Голям шлем най-накрая получи възможност да се превърне в невероятното събитие, което познаваме днес.

Ето как да гледате БЕЗПЛАТНО всички тенис мачове